Мен глобализирането ме хвърля в един друг филм. Честно казано сърфирането ми прилича, като едно приложение на екзистенциализма. За да съм по-конкретен ще сложа един екзи-текст писан през 1932 г.

"...В последна сметка само отделния човек се намира в една или друга ситуация. Като пренасяме понятието, ние мислим ситуацията на групи, на държави, на човечеството, на институциите като църквата, университета, театъра, на обективни образувания като науката, философията, поезията. Когато волята на отделни хора възприема тези неща като свое дело, тази воля се оказва заедно с тях в една и съща ситуация...

...Аз съм това, което е времето... Никой не може да излезе извън пределите на времето си, иначе би паднал в празното. Тъй като познавам времето по силата на знанието си за цялото пък смятам за разумна цел да мога да го познавам така, аз се обръщам в моята самодостоверност срещу онези, които не признават познатите от мен изисквания на времето: те отказват да приемат времето, те са манкьорите на историята, дезертьорите на действителността.

Под внушението на този начин на мислене човек наистина го хваща страх, че е извън своето време. Оглежда се внимателно само и само да не остане назад: като че ли действителността върви от само себе си по своя път и бихме искали да вървим с крак в нея... И в гласа ни звучи упрек, когато казваме: това не отговаря на времето, ти не познаваш времето, чужд си на действителността, не разбираш новото поколение... Днешния ден на всяка цена. Този напор към утвърдително "да" и към себе си, такъв какъвто си, води към врявата на настоящето, към фанфарите в неговата прослава, като че ли е доказано какъв е този "днешен ден"...

...Познаването на моя свят е единствения път преди всичко да се постигне съзнание за възможното в целия му обхват, след това да се стигне в съществуването до правилно планиране и действителни решения и накрая да се развият онези възгледи и мисли, които ще ме доведат до това...

Погрешните подходи имат в своята противоречивост нещо общо. Образната абстракция на цялото означава успокоение за човек, който се поставя извън и вече фактически не участва, освен за да се оплаква, да възхвалява и възторжено да се надява, както когато говори за нещо друго, което става без него...

4.МЕТОД ЗА ПРОЯСНЯВАНЕ НА НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ

... Говорим ли за разпад на духовната дейност, то това все пак е само до границата, където става видимо началото на нови възможности...

Ако една съзерцателна прогноза бива представена нагледно, то това може да бъде само с цел да се разкрие чрез нея смисълът на пробуждащата прогноза.

Когато се говори за съществуване, то смисълът на това е да се направи осезаемо самобитието..."

Та реализирането на негативните идеи от рожденния хороскоп всъщност както може да е един опит. Така и да бъде заблуда, че по-доброто е подминато. Някак си говорим ли за реализация вече сякаш излизаме от сърфирането. Защото нали всеки най-добре знае сам, какво се е реализирало. И един друг текст от 1851 г.:

"Изобщо една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма. При тях всъщност се предполага продължителен и наситен със събития житейски път; ала той е отреден само на малцина. Колкото и дълго да трае, все ще се окаже прекалено къс за набелязаните планове; тъй като осъществяването им поглъща много повече време, отколкото сме предвидили: освен това те, като всички човешки дела са изложени на всевъзможни провали и препятствия, тъй че рядко се достига целта. Накрая дори и да постигнем всичко, излиза, че не сме предвидили промените, които времето извършва с нас самите; т.е. не сме съобразили, че способностите ни да се борим и наслаждаваме не се запазват до края на дните ни. Затова често влагаме усилията си в неща, които щом най сетне ги постигнем, вече не ни удовлетворяват; и за подготовката на едно дело пропиляваме години, в които и неусетно губим и сили за осъществяването му. Нерядко се случва с продължителни усилия и много рискове да натрупаме богатство, а после не можем да му се наслаждаваме и се оказва, че сме работили за други; или пък вече не сме в състояние да заемем поста, до който се добрали чрез дългогодишни усилия и кроежи: нещата са се уредили твърде късно. А се случва и обратното, ние да закъснеем: например когато става въпрос за творчески постижения или произведения-вкусът на времето се е променил, израснало е ново поколение, което е базразлично към тези неща; с една дума други са ни изпреварили и т.н...

Не рядко там, където сме дирили наслада, щастие, радост ни посреща поучение, прозрение, познание-някоя трайна истинска ценност, вместо преходна и мнима..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите