Re: А с кого бихте работили? / Религия и мистика / Астрология

"Неделя, Неделчо, Недялко, Недялка - от деня на седмицата неделя, по смисъл превод на гр. Кириак"

От XIII век датира името Недельо (в родопски вариант - Дельо). Може да се срещне и във вариант Недю, Недка.
В днешно време се срещат имена като Неделин
(В Интернет базираните форуми можете да срещтнете това име - модифицирано до неузнаваемост - като ISTORIK.)
и Неделина.

Името не произхожда нито от името на деня неделя,
нито - от руското "не деля", в смисъл - "не работя, не действам",
а - от името на света великомъченица Неделя.

А ето и историята на възникването на името:

Животът и мъченическият подвиг на света великомъченица Неделя свързваме с управлението на римския император Диоклециан (284-304 г.), един от най-жестоките гонители на християните. По това време, Църквата все още била извън закона. Именно честният живот, вярата, търпението, постоянството и, често - мъченическата смърт - на Христовите свидетели трогвали и обръщали езичниците към християнството. Думата "мъченик" отразява само една страна от подвига на тези светии - тяхната смърт в страдания. Гръцкият еквивалент на думата, преведен буквално на български, обаче, означава "свидетел", защото животът и краят на мъчениците били свидетелство за Христовата истина - "и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея, и в Самария, и дори - до край земя." Затова и св. ап. Павел ни съветва: "Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им." Това правим и днес чрез богослужебното поменаване на мъчениците и празникът в душите ни е толкова по-голям, колкото по-близък ни е честваният светия. А св. Неделя е особено тачена от българите. Нейните мощи се пазели в столицата Търново, донесени от братята Асеневци. Чрез благодатното и изцелително влияние на мощите и небесното й ходатайство, св. Неделя била смятана за закрилница на българите. Не случайно нейният живот и подвиг били избрани от патриарх Евтимий като пример на българите за твърда вяра в момент на заплаха от верското и политическото нашествие на турците. Според повествованието на св. патр. Евтимий, св. Неделя била дългоочаквано дете, което дошло в отговор на молитвите на родителите й - Доротей и Евсевия. Още от ранно детство, тя била възпитана в Христовите истини и, съвсем млада, решила да посвети живота си на Бог. Било обаче време на гонение и жестока разправа с християните - затваряли ги в тъмници, заточвали ги, пускали ги невъоръжени на гладиаторската арена - да се бият срещу гладиатори или срещу диви животни, или насила ги карали да се отрекат от вярата си. Св. Неделя била затворена в тъмница и подложена на страшни мъчения. Чудното оздравяване на раните й, както и отказът на светицата да се поклони на езическите идоли, накарали властите да я осъдят на смърт. На лобното си място, след молитва, св. Неделя предала духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата. Починала на 22 години, но, както пише св. Евтимий - "Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги; защото душата й Господна беше удовлетворена, чистотата - доволно голяма, а подвизите й - достатъчни..."