|
Аз съм Близнаци с асц. Рак, луна Овен, меркурии Близнаци и т.н.
За лъжата - по принцип, не съм човек който лъже и си приказва през главата. Напротив. Гледам да бъда сериозен дори в майтапите и еба**ките си. Лъжа (или по-точно овъртам, не изказвам истината докрай) когато усетя че подтекста на самия въпрос е свързан с това да извлечат нещо като... информация, да ме... "разконспирират" ако щете го речете. Казано накратко, когато усетя че разни хора (в повечето случаи непознати, не толкова близки) почнат да разпитват с цел да разберат някоя клюка и т.н., ето тогава лъжа и овъртам. Но по принцип, това може да се нарече като черта на Асц. Рак - за този тип асцендент съм чул че се казва че винаги гледа да се предпази, това е първата реакция.
Даже честно казано, немога, по-точно - не искам да лъжа. Предпочитам да си кажа истината, немога да крия нещо в себе си. Не искам да си мълча. Е, много пъти съм съжалявал и главата си ми е патила, ама какво да правя - то отвътре си ми идва така, не е нарочно.... абе плампала сме си. Много умеем да говорим и успиваме хората, но по някой път просто не се усещаме и минаваме тунката граница от просто лавче на много лични разговори и с това после "режем" хората и губиум доверието им - те са ни споделили нещо си понеже са печени към нас и ние после злоупотребяваме с това. Тъпотия !!! Признавам си го.
Иначе нещо което съм забелязал другите да ги дразни в мен пък и мен самия да ме .... по-скоро очудва и засрамва е, че лесно изпадам в крайностите. По-точно казано, настроението ми се изменя буквално за секунди от крайно лошо, в крайно весело, граничещо в дебилно лигаво И в много случаи самите хора си казват че незаслужено и без особена причина се мръща, ядосвам се (така 20-ина минути съм като побесняло псе) и след това изведнъж, буквално за секунди осъзнавам че няма смисъл защо да се впрягам и гледам да не се замислям и почва отвътре да ми идва да се лигавя и т.н. Това на много пъти е плашило хората около мене. Не толкова че съм лигав или че съм намръщен като смъртта, ами внезапната смяна на настроения на крайностите. Абе сбъркана работа.
Чул съм че за близнаците живота е като игра, като една пиеса, ние сме актьори и винаги играем, винаги сме шутове. Ами дали наистина е така ? Дали подсъзнателно при комуникация с хората не си разиграваме нещо като сценарии, не си "проправяме" пътеки и т.н. само и само въпросната ситуация да премине и свърши по нашо желание ? Дали дълбоко в себе си не сме точно такива ?
Абе знам ли. Я по-добре да пална един фас и стига съм го мислил.... такова де, стига съм ви изморявал с глупости
Редактирано от ADH на 17.08.06 17:24.
|
Re: Дайте да разбием близнаците! [re: *Eвa*]
