Много големи. Най-очевадният пример е семейната среда на Хитлер. Баба му е забременяла от семейство на богати евреи, където работела като гувернантка известно време. Върнала се по тази причина в провинциалното си германско селце (където хората особено много мразели евреите) и си го родила там, а семейството и плащало издръжка. Това дете било бащата на Хитлер, който не можел да се примири с мисълта, че баща му по всяка вероятност е евреин, от липсата му и от отношението към него в обществото. А той искал да бъде част от него, като другите. И така, като създал на свой ред семейство, всичките си емоции, ядове, неудачи - всичко изкарвал на гърбината на Хитлер, от безсилие да направи нещо друго, а и от желание поне някъде да се изяви като истински мъж. И Хитлер, въпреки дълбоката си омраза към баща си, е копирал същия модел... само че неговите жертви са били доста повече. Информацията ми е достоверна. От книга на топ психоложка, която твърди, че натрупания опит в това отношение - т.е. за полученото насилие, се складира като телесна информация, а не в мозъка. Т.е. можем да си говорим за импулсивен модел на поведение, който може да бъде разрушен единствено със силен съзнателен контрол. И трябва да се учи един вид. Осъзнаването на погрешността на този модел и признаването му води до избавление. Но само тогава.

Изводът: насилието ражда насилие. Точка. Когато не можеш и не искаш да се противопоставиш на модела.

Life is too short to walk around blindfolded. Jan Spiller