Моят проблем е, че харесвам само и единствено недостъпни за мен мъже. На 33 години съм и досега не съм била с мъж, когото да съм обичала. Въпреки, че досега съм се влюбвала пет пъти, три пъти любовта ми беше несподелена, един път човекът беше с лява ориентация. Петия път / в момента / също няма да има щастлив за мене край, защото въпросният мъж е семеен, и въпреки че чувствата този път са взаимни, нито той ще си остави семейството, нито аз бих поискала такова нещо.
Не знам защо винаги се увличам по неподходящи за мене. Не съм страдала от липса на внимание от страна на мъжете, но по някаква причина, тези които са ме харесвали, никога не са ми допадали. И така през годините - всичките ми гаджета са били мъже, които аз не съм обичала. Така е и сега - вече пет години съм с един мъж / не този в когото съм влюбена /, за когото съм сигурна, че не е мъжът на живота ми. Много пъти ми се е искало да му кажа, че трябва да се разделим, но като си помисля, че тепърва едва ли ще срещна някого, който: 1. Да се влюби в мен; 2. Аз да се влюбя в него; 3. Да е свободен / защото мъжете в моята възрастова категория са или женени, или не искат да се обвързват, или са обратни /, и се отказвам от намерението си и така си карам по течението, а годинките си минават, минават…
Извинявам се, че се намесих в темата не съвсем на място, но просто не се сдържах да се оплача от себе си.