даааа, как хубаво си го казала...... за моя рак - РАЗБИРАМ ГО, просто го разбирам, дори ако е на километри от мен и не сме се чували дълго време, знам, че той е някъде там, сърцето му е толкова близо до мен, че километрите нямат значение. каквото и да направи, каквото и да каже не мога да му се разсърдя, защото го разбирам.
а когато сме заедно, тогава разбирам и живота и го приемам такъв, какъвто е с всичките му чудатости и обрати. а вие раците за мен сте като живота - пълни с настроения и странности, за които не можеш да се сърдиш, защото когато гледаш с любов, всички нюанси са прекрасни.
скорпионското жегване - има го и при мен, но когато е между мен и моя рак (обожава да го наричам "мой"), става някаква вълшебна игра, в която отровата е едно от нещата, които ни свързват завинаги и ни теглят един към друг. понякога ми харесва да го мъча (на шега, разбира се), а и на него му харесва ;)
а, и още нещо... сексът. не говоря за сливането на телата. говоря за тоталното ПРОНИКВАНЕ. преди да срещна този човек, не бях мислила, че може да съществува подобно нещо - само като срещна погледа му, усещам как прониква толкова дълбоко в мен, че цялото ми същество настръхва от възбуда (не се майтапя). това усещане е несравнимо с каквато и да било друга физическа възбуда и се случва само него.
странно.... дано продължи дълго