Лилит в Рак обачеее май не е много по семейното огнище.
хм...
Черната Луна в Рак предполага лоши отношения с родителите, особено с майката, но и възможност човек да остане рано сирак. Тежко детство, тежки и като че ли незаслужени в това въплъщение товари и огорчения. Отсъствие на душевен комфорт, устойчивост и защитеност, препятствия без видима причина. В детството постоянни мисли за непринадлежност към собственото си семейство. При тежка карма може да извърши предателство на някакви фундаментални принципи, пренебрежение към своите корени, оскверняване паметта на предци, жестоко отношение с родители, клетвоотстъпничество. Затова, такъв човек не трябва да се озлобява към съдбата, а да се постарае да преработи своята карма.

Лилит в Рак предразполага към стомашни заболявания, болести на лимфната система, задстомашната жлеза и генетично предавани болести. Преди да настъпят транзитите на Лилит е добре да се направи гладуване, да се прочистят кръвта и лимфата.

Възможен начин на смъртта е от удавяне или от отравяне с течности.

Преработката на това положение на Лилит е много трудна, тъй като засяга най-дълбоките и съкровени слоеве на подсъзнанието и веднага включва инстинкта за самосъхранение. Непреработената Черна Луна дава устойчиво чувство за изоставеност и самота. При напрегнати аспекти светът изглежда враждебен и заплашителен, при слаби аспекти -–хладен и безразличен, а при хармонични късмета се възприема като чиста случайност.

На първо ниво в преработването на Лилит място за Бога няма, няма и безкористна любов към света, затова дявола има къде да се разгърне и неговата сила зависи от числото на напрегнатите аспекти на Лилит. Човек постоянно се опитва да се самоутвърди в своя дом и семейство, но никога не бива удовлетворен. Той като че ли разбира, че дома му не само, че е част от света, но и е негов миниатюрен модел, а целия свят е враждебен към него. Близките и семейството се опитват да му помогнат да промени погледа си към света, но неговия отговор е само злоба, упорита съпротива, раздразнение. Понякога това е съпътствано със садистично – мазохистичен комплекс “ аз никога не съм имал истински дом и няма и да имам, а всички, които го имат са виновни пред мен”. Преработването иска съзнание за това, че песимистичната, разрушителна жизнена позиция означава служене на силите на злото и на деградацията. Необходимо е да се учи на любов към дома си, традициите, семейните отношения и да се възпитава дълг към тях, а не обратното.