в различни периоди от живота ми тази опозиция е имала различни влияния, мога да твърдя това със сигурност, защото следя доста от близо всички влияния около мен. нито за миг не бих могъл да твърдя, че дори едно от тях е било отрицателно или е спъвало развитието ми. в детските ми години се проявяваше като постоянни противоречия с баща ми, които поради това, че слънцето беше по-добре поставено печелех все аз, а и аз допълнително по начини, които тогава не осъзнавах го *тъпчех* със сила. макар и да съзнавам сега, че не съм бил аз правия винаги, той просто отстъпваше. по-късно сатурн се превърна от влиянието на бащата в символ на смъртта. което ми даде едно страхотно силно усещане за настоящето, което в този период като че ли само се постави на фона на смъртта и така всяко едно събитие изпъкваше и се открояваше страхотно силно. по-късно сатурн и слънцето се превърнаха в постоянно обединяване на противоположности и една постоянна интеграция на различни и на пръв поглед несъвместими емоции и модели на поведение.
не знам защо го пиша това, май заради себе си, но все пак...

One's own misdirected thought can do one more harm than an enemy or an ill-wisher