Той по натал ми е там. Винаги са казвали, че съм страшно умна и будна, но аз никога не съм мислила така, напротив, винаги съм си създавала ядове, затова, че МИСЛЯ и затова, че ГО КАЗВАМ. И развих комплекс, който няма да толерирам повече. Развих една гордост да уча всичко сама, да не споделям мислите си, да съм лицемерна, да играя театро,за да си спетя унижението и срама пред някой, че не знам и д аси спестя лошото отношение като попитам за нещо и още по-лошото отношение като не го разбера и се налага пак да питам. Развих някакъв страх, че някога няма да съм подготвена и информирана за нещо си и ще ме сварят неподготвена. Чета Улица Консервна на Стайнбек, та снощи тя ме накара да се замисля за себе си. А и тоя Саурн в 3 рано или късно щеше да ми натрие носа. Хм...тук получих един урок с тоя тр. сатурн в 3 ...и страннтото е, че взех всички мерки и ето пак тук ми натрива носа...
Щом всички мислим еднакво нека да не пропускаме възможността си да научим нещо тук, заради някакви комплекси и предразсъдъци. Като премълча ще си спестя някои неща като обида, унижение и т.н...но ще пропусна да кажа на някои хора тук неща, които са искали да научат, както и ще пропусна шанса да науча интересни неща и да открия нови приятелства.
Затова не ми дреме повече ще си споделям каквото съм измислила, защото ясно е вече всичко е измислено, но ясно е, че тия след нас пак ще мислят и пак ще си вярват, че те откриват света. И какво да стане потоп след нас, само защото сме го измислили и научили ли? Нека извървява всеки пътя си.
И аз съм благодарна на всички ви и ми е комфортно с вас.
Тук съм, за да науча нещо, за да споделям знания...не съм тук да си губя времето, да свалям гаджета и да избивам комплекси..знам какво искам и надявма се знам докъде да стигна. Казно честно това е единствения клуб в който влизам, защото година учих сама, но наистина в един момент е много трудно и зациклих, а тук винаги научавам нещо ново и не съжалявам, че си дадох шанс знанията да идват към мен...защото можеше от гордост и страх да си седя самичка да си чета и да се въртя в омагьосан кръг.
от солара накъде избиха нещата, съжалявам...
|