Много ти благодаря за обяснението - мисля, че те разбрах.

Замислих се обаче и за друго - щом казваш, че този егрегор съществува и преди, и след срещата - както е необходимо да се случи, за да бъде разрушен той? Защото, ако една връзка е вече прекъснала, това остатъчно енергийно поле може да те дърпа някак назад и да ти пречи на онези срещи, които предстоят в бъдещето - не мислиш ли?

Ще поясня с примери какво имам предвид.
Така или иначе има хора, които са някак по-специални за нас - и с които усещането, че заедно сме нещо много повече, отколкото поотделно, е осезаемо почти физически. Хора, които сякаш сме познавали винаги и които са почти като части от нас. За мен например такъв човек е майка ми - тя е най-изумителният човек на планетата за мен - и връзката ни е не просто силна, а почти мистична. Четем си мислите, усещаме си емоциите и то от огромни разстояния… Тя ми е най-близкият човек на практика - и винаги съм имала усещането, че съм я познавала винаги - и че ще я познавам винаги… И че заедно сме …. трудно ми е да го опиша…. Като едно цяло - сякаш това енергийно поле-пазител е почти видимо - като някакъв блещукащ ореол от любов около нас…

В този случай е ясно, че нашият егрегор (не знам дали използвам термина по уместен начин всъщност…) нито може да бъде разрушен, нито пък някой иска това. За мен тя не е просто майка в традиционния смисъл на думата, а по-скоро сродна душа, с която сме се намерили. И с която не искам никога да се загубваме и разделяме. Така че в този пример изцяло важи това, което ти казваш, че "среща извън времето и пространството"…

Имаше обаче един друг човек, с който за известно време също бяхме невероятно близки - по начин, почти сходен на гореописания. Тук рискувам малко да намеся и темата за кармата, но те явно са навързани нещата. Усещането ми, че го познавам отдавна, на моменти беше толкова силно, че имах чувството, че мога едва ли не да опиша сцени от наши минали съвместни животи… Както и да е. Въпросът е, че връзката ни с него се разруши. И то толкова грозно и необратимо, че за себе си съм убедена, че не искам никога повече да чувам дори за него - защото това ми носи само болка. Да, обаче независимо от това, все още имам усещането за този … егрегор може би…. Точно както ти го описа - чувството, че нещо остава и продължава да съществува дълго след физическата раздяла.

Та ето за това се питах - как това може да бъде разрушено? Ако например си наложиш дори да не се сещаш за този човек, това помага ли? Защото вероятно мисълта за него е също някакъв вид енергия, която поддържа егрегора жив? Или? От какво всъщност се "храни" егрегорът? И какво може да го убие?
Знаеш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите