|
|
| Тема |
 БЪЛГАРКА |
|
| Автор | ПATPИOT (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.09.03 17:20 |
|
|
|
БЪЛГАРКА
Каквито са жените на едно място, такова е и мястото, такава е и природата там. Жената и природата са идентични, те са като две матрьошки. Само големината им е различна. Затова непрекъснато преминават една към друга и една в друга.
Горите – това са вълнистите коси на жената.
Водите – това са нейните очи, нейните скърби и радости.
Планините са нейните гърди, женските форми, нейните възвишения и падения, нейният устрем към слънцето.
Долините са низините вдол нейните бедра – стълбовете на сладострастието, открехващи вратата на новия живот.
Равнините са нейната утроба, способността й да зачева, да ражда и отглежда деца.
Слънцето е нейната лъчезарна усмивка.
А Луната – нейната приютяваща и кърмеща мекота.
И красиво ли е едно място, красиви са и жените там. Българската природа е красива, затова българката също е красива.
Но към красивото всеки настойчиво протяга ръка…и най-настойчиво – тъкмо онзи, който най-малко го заслужава…
През последните десетина години много ръце се протягаха и много български гори изгоряха, не малко от тях бяха изпосечени, огромно количество обработваема земя запустя, много реки пресъхнаха.
През последните години много ръце се протягаха и стотици хиляди млади българки потърсиха подслон и убежище в чужбина. И продължават да търсят. Те едва ли някога ще върнат, защото земя и жена назад се не връщат.
А земята е земя и жената е жена, когато има орачи, когато има сеячи – когато има пазачи.
И заплакала е гората, гората и равнината – все заради свойте неволи:
“Къде сте орачи, къде сте сеячи? Кой ще ни засява с добри семена?! Къде сте войводи, къде сте закрилници?! Кой ще ни пази от пожари и сеч?!…
| |
| |
| 
|
|
