Дойде и твоят ред!...
Че си жена- жена си.
Имаш Ясно Виден стремеж към объркване на публиката, и -уви- самата себе си../ не бой се, и аз си имам проблеми с подлия му Нептун, важното е да не се предаваме!:)
Любовният ти статус...Хм.
Какъв любовен статус може да имаш с туй висене пред компютъра дори и по малките часове?!..."Сложен" е отговорът, а не "никакъв" както предполагам предположи:)
...Освен ако не висиш, щото ти предстоят поправителни, на принципа- добрият студент участва във всички сесии....:))))) Но не, нееее.... ! Не това виждам аз...!:)
Виждам.. фрустрирани страсти да бъдеш обект на желание за обладаване-и обладана. Службицата ти май не я виждаш като такава (умалително-пейоративната форма е важна), а като семейно огнище. Отказът на колегите ти да гледат на нея по същия начин те тормози. Но добрата новина е, че ти излизаш от терзанията вече. Осъзнала си безсмислеността от пълното ти идентифициране с труда, който полагаш, отношенията там (любов ли съзирам?!:) и заплащането...
На кръстопът си в избора си дали да се отправиш към незвестното бъдеще, или да не си останеш там, все пак...Недей! Не виждам удовлетворение, независимо от промените, които скоро ще ти предложат. Твоето място не е там и раздвоената ти душа го знае. Когато се пребориш с естествения си страх от промяната и просто продължиш напред, ще усетиш...непосилната лекота на битието:)))) Но най-вече самото Битие.
Чака те заминаване, при любовта, която е там някъде. Вече си я срещнала, опитали сте се да се разделите, но сърце не трае.
Така че...пожeлавам ти мноооооого любов в сърце ти! И в ръце ти, де...:)))))
P.S.Специални поздравления за безгрешните пунктуация и правопис ( не броя техническите грешки - но без тях- има само една-две запетайки и "урегулирам", дет не са ти като хората....така че ИСКРЕНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ! :)
P.S.S. Надявам се да си се забавлявала, защото нали това е целта?!:))) Благодаря и за моето гадаене, много добра идея беше цялата тая работа!...И наистина се надявам да си ми познала!
|