Обичам да ме обяздва нещо диво и бясно. А после - да ме язди дълго до моето пълно и всеобщо каталясване. До загубата на съзнанието ми. Докато се превърна в ахкаща и охкаща топка от трепети и конвулсии. Тогава започвам да се търкалям накъдето си пожелая. А се случва да набъбна като лавина и околното пространство да се изпълни с грохот и екот. Във взрив и писък. Всички мъже, които са ме довеждали до това състояние, знаят за какво става дума. И сигурно много други ще узнаят. Макар че е най-добре да стоят далеч от мене. Не че съм кой знае колко опасна, но опасното идва после. Защото най-често става така, че не могат без мене. Аз отдавна може да съм далеч от тях, но те продължават да ме търсят и да ме търкалят в мислите си…и да ме обичат. Понякога ме обичат и мразят едновременно и с една и съща сила. Готови са да ме убият и възкресят в един и същи ден. Не излизам от главите и душите им, не могат да спят, ходят като лунатици.

А това, което другите наричат любов, аз знам какво е и мога да го проумея. Разбирам го. Случи ми се веднъж и много ме боля. Затова не го искам вече - аз не обичам да ме боли. Искам мъжа да го боли. Искам да си плати за това, че е докосвал сърцето ми, макар и веднъж. Затова да прониквам в ума и сърцето на мъжа отсреща, да преминавам през неговите телесни и други прегради, е мой главен стремеж и специалитет. Тръгвам да го осъществявам като към дълга и подмолна война. Знам, че ще го съблазня и го съблазнявам. Знам, че ще взема душата му и я взимам. Същински Червей съм - в началото се промъквам незабележимо, тихо, но после се разразявам като зараза. Изтръгвам из корен мъжки души и съдби и се храня с тях. А ми се отблагодаряват с любов. Непрекъснато се храня с любов - така се пазя да не я изпитвам аз самата. Дали е заради непреодолимата и неизтребима нужда от оргазъм? А може би съм вампирясала? Не знам…

Ти знаеш, Ал. Вампирясала ли съм?



Нищо лично.