|
|
| Тема |
 ВАМПИРЯСАЛ ЛИ СЪМ ? |
|
| Автор |
AЛ (непознат
) |
|
| Публикувано | 23.08.03 23:03 |
|
|
|
Обичам да обяздвам нещо диво и бясно. А после – да го яздя дълго и до неговото пълно и всеобщо каталясване. До загубата на съзнанието му. Докато обязденото се превърне в ахкаща и охкаща топка от трепети и конвулсии. Тогава започвам да я търкалям тази топка накъдето си пожелая. А случва се тя да набъбне като снежна лавина и околното пространство – да се изпълни с грохот и екот. Всички жени, които са били вече с мене в това състояние, знаят за какво става дума. И сигурно и много други ще узнаят. Макар че най-добре е да стоят далече от мене. Не че съм кой знае колко опасен, но опасното идва после. Защото най-често става така, че не могат вече без мене. Аз отдавна може да съм далече от тях, но те продължават да ме търсят, продължават да ме търкалят в мислите си, да ахкат и охкат… и да ме обичат. Понякога те ме обичат и мразят едновременно и с една и съща сила. Готови са да ме убият и да ме възкресят в един и същи ден. Не излизам от главите и душите им, не могат да спят, ходят като лунатички.
А това, което другите наричат любов, никак не мога да го проумея. Не го разбирам. Да прониквам в мислите и чувствата на жената отсреща, да преминавам през нейните телесни и други прегради е мой главен стремеж… и специалитет. Тръгвам да го осъществявам като към дълга обсадна война. Зная, че ще вляза и влизам. Зная, че ще превзема и превземам. Същински Троянски кон съм – в началото влизам бавно, тържествено и с почести, но после се разразявам като торнадо. Изтръгвам из корен женски души и съдби… и се храня с тях. А ми се отблагодаряват с любов. Непрекъснато се храня с любов, но сам никога не съм я изпитвал. Защо? Дали е заради ужасната и почти непреодолима ерекция?! А може ли да съм вампирясал ?! Не знам. А някой знае ли? Много моля някоя мила и умна жрица на астрологията тук да ми каже?…
| |
| |
| 
|
|
