ех, как ме сряза само....
Не съм искала да те дразня, затова веднага уточнявам какво имах предвид.

Не твърдя, че можем да променяме на сто процента всичко - пък и кому ли е нужно това, като се замисли човек. По принцип ми се вижда неподходящо изобщо да се обобщава и теоритизира по този начин, защото какво конкретно значи "да промениш нещо 100 процента"? Да промениш кое? И как се мерят стоте процента, ако става дума за съзнание например?

Както вече казах, вярвам във взаимосвързаността на нещата и виждам, че по този въпрос нямаме противоречие. Аз просто правя драматична разлика между свързаност и предопределеност. Признавам, че самата дума "предопределеност" ме дразни, а понякога ме разсмива - в зависимост от ситуацията. И не мисля, че това се дължи само на водолейската ми самонадеяност и оптимизъм. Просто няма логика, разбираш ли? Няма логика от нас нищо да не зависи. Византийката много добре го каза - едва ли на господ или на когото там му е много забавно да гледа някакви кукли на конци. За мене е нелогично Бог хем да ме създаде такава, каквато съм - хем да ми даде интелект, способност да мисля, да избирам, да взимам решения - и в същото време да ме лиши от възможността да се възползвам от всичката тази благодат.

А пък специално астрологията, която, меко казано, боготворя, за мене е като да ти дадат карта на града - виждаш си там каквото ти трябва, кое къде е и т.н. - и в този смисъл картата е някакъв наистина непроменяем факт. Очевидно е, че не можеш да промениш самият град, чиято структура отразява картата. Обаче ако искам примерно да стигна от Люлин до Обеля, мога да избера поне хиляда възможни маршрута - някои ще бъдат по-преки, или по-заобиколни - а мога да пробвам и изобщо без карта. Може и да се загубя, разбира се. Но всичкото това са избори и решения, които аз взимам. Разбираш ли ме сега?

И още нещо - казваш, че "с различен поглед и отношение към нещата не се променят фактите, а само променяме нашия подход или просто си чистим мозъците". Това прилича на спора дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Но нали пак от нас зависи кой подход ще изберем и дали ще се почувстваме щастливи или не? Ти си права - чашата си е чаша и количеството течност в нея си е едно и също. Но всъщност обективна реалност няма - всичко е такова, каквото ние го виждаме. И колкото човеци има на земята, толкова версии има за живота, чашите и всичко останало.

Затова подходът и отношението към фактите хич не са за подценяване. Те са като музиката във филмите - правило ли ти е впечатление как драматично се променя една и съща статична сцена в зависимост от саундтрака? Представи си, че виждаш стая - най-обикновена стая, с легло, масичка, прозорци и цветя по перваза. И не знаеш какво ще стане след малко в стаята. Само с музика може да се внушат поне сто различни предположения - че там ще влезе убиец, или влюбени, които ще се любят, или хлебарка ще пропълзи изпод леглото, или снайперист ще стреля и ще счупи стъклото, съседчето ще хвърли камък и ще събори саксията с цветята...и т.н. И всичкото това е в музиката. Същото е и в главите ни. Поне според мен.

Да, де факто не можеш да промениш това кога, къде, как и от кого си родена. И тези неща винаги имат последствия - добри или не чак толкова добри. Въпросът е какво правиш с последствията - как ги коландриш, както казва баба. Понеже се сещам за поне два подхода. Единият да използваш информацията за ориентир - за да се прицелиш по-добре като стреляш по "лошите" в себе си. Другият е да използваш същата информация за прикритие. И това е пак въпрос на избор.

Пак се разфилософствах, баси трактата написах - сори.