Първата бе, че в определен етап от живота си оценявах & градирах хората според интелектуалните им качества.
Интелектът може и да ти прави живота авангарден, интересен и разноцветен, но - интелектът не топли.

Втората бе животът ми преди осъзнаването на простичкия факт, че не можеш да обичаш някого спокойно, дълбоко, осъзнато и истински, без да си се научил да обичаш себе си.
Именно затова, например, комплексираните хора нямат добри и устойчиви приятелства. Не че не ги искат/търсят, иначе.

Забележи - импулсивност, страст, горене, импровизация, бързина, индивидуалност, авантюризъм, реактивност, любопитство, пъхане на носа в белите - нито едно от тях не влиза в противоречие на горните две неща.

Не на дъното на кладенеца - слез на дъното на Ада, ако искаш, но ако ще слизаш - слез не защото днес е петък, и бай Иван-месаят е гръмнал бушона на целия блок, та имаш време за уплътняване от изтърваните сапунки.
Слез защото ти, "bezime", си решила да слезеш на дъното на Ада и си готова да си поемеш рисковете, за да видиш, дали там наистина е ТОЛКОВА горещо.
И това е в мир със себе си.

~*~