Разбира се, че е така... нещата са доста многопластови, нееднозначни... конкретни в едно семейство. Но новите деца са доста особени, често са хиперактивни и на запад ги тъпчат с Риталин, а може би грешката не е в децата, а в нашия подход... може би просто нямаме /не сме си изработили/ достъп до това, което ги отличава. Може би просто не ги стимулираме достатъчно или по подходящ начин, опитваме се да ги натъпчем в представите си за това, какво трябва да бъде едно дете... и не им позволяваме да се разгърнат и т.н.

Моят малък брат, например, е едно прекрасно водолейче, което според мен мре от скука в училище и затова предпочита да играе бейзбол, отколкото да си пише домашните. Въпреки това вече 16 години родители, учители и други "авторитети" му висят на главата и го мъчат с изискванията си, които обаче на него му се виждат тотално тъпоумни и аз добре го разбирам. Той просто има друга представа за това, как трябва да изглеждат нещата, как да протече животът му, какви са му приоритетите и т.н.
А той е човекът, на който се възхищавам.... за много неща. За лекотата, на първо място. Аз по редица причини винаги съм се борила със зъби и нокти за свободата си и никога не съм я постигнала напълно. Той отминава всеки с "да, добре" и хората са спокойни, а той пак си прави, каквото си знае. Второ му се възхищавам за това, че позволява на всеки да бъде себе си, дори на тези, който го тормозят... той просто е приел, че тези хора са такива и не им се сърди и не се опитва да ги променя. Предполагам, че често се чувства тотално неразбран, но никога не му личи. Той е "специален" по някакъв начин, но никой никога не си е направил труда да открие по кой точно начин и да му помогне да се реализира. Това е, на което трябва да наблягаме при децата и - ти си абсолютно права - независимо от кое поколение са

Мога да вдигна кон!