Аз също се смятам за силна, без от това да страда моята женственост. Откакто се помня, винаги ставам неформален лидер, където и да попадна. Което не ми пречи да мъркам като котенце, когато съм доволна. Вярно е, любвеобилна съм, умирам да се гушкам и да ме глезят, но в никакъв случай не се чувствам като майка на мъжа си. Точно обратното - гледам да го товаря вазможно най-много с грижа за мен самата. Правя кариера, но пък истината е, че не съм способна на всичко в името на целите си, не бих минала през трупове например. Търся емоционална сигурност, но не я ли намеря, не се паникьосвам, а веднага сменям обекта.
Искам да те питам нещо като Рак - склонна ли си на чисто сексуални авантюри?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.