сега откровено ме съмнявашподреден спретнат ПЪТник ... надявам се Сърч да се позабрави на плажа
че и неядосан ... тоова как ли е истина?!
кажи?!? как?!?
хииитрец ... значи казваш имам нужда от основа за разбиране иното насам другото натам третото хич не го е всичко със размах и финес на майстор баничар ...ама що ми иде да се скрия зад ореха докато хвърчат яйца и черупки и тенекии и брашно и масло .... извинявай! - казах ли ти че срам си нямам ... е то и без очила се вижда

дообре! сега опитвам и сериозно ... ама не - погледни се!!! виж се само!!! е сета вече и грях си слагам на душата ама първо ще се от сърце насмея ... дано се сбера по някое време

окпочти се усериознявам ... мне - първо една грамадна целувка на челото и с двете ръце ти прасвам(хем и да видиш колко е хубаво като ти налитат ей тъй), че да ме разбереш мдааа

как сега да отклоня любезно основата разбрана дето ми предлагаш така надалеч от истината ... виж, разбери ме - имам си основа, седя си хубаво на нея, и виждам и чувам и разбирам(туй всичкото малко тъй звучи ама не е много лъжа) ... и най-хубавото и е дето ми е хубаво така, пък и околните не се оплакват(не много де) ... кааак си ги наредил строил обич,вяра,истина,Творец,сила ... няма да е лесна и твойтаразбирам те някак, дори и да съчувствам мога (ама туй с моженето още не сме го подредили май) ... ама кому ли е нужно?!

не тъгувам ... отдавна ... спокойна съм(да не е от там силата), освен като не съм весела или пък ядосана ... ааама ей. тъй. съвсем. ясно!!!

с тежък труд си се наел - да ги редиш и пренареждаш всичките онези, че и кой знае още колко като тях и кой знае още какво около или във тях
нямам си аз грижи такива ... с думи да се меря - ми те думите или ме изразяват или ... нещо друго ме правят ... ама срещу тях да заставаааам - виж това е сериозно и си иска можене ... има думи и съдържания и състояния такива едниии ... грамадни!масивни!колосални! ... и като се случи да ми се случат насреща, не си развалям рахатлъка с позорно бягане ... мнее те не се много начините за разминаване с тях май ... примерно 1. фронтално!челно!сещаш ли се ... има го, ама то е за други възрасти 2. значи едно компромисно разминаване ляво/дясно - то си е чисто теоретично и емпирично, не ни интересува щот го няма в природата ... компромисното ако го има е рядкост, всеки друг случай ни вади от улея - значи не ни е било там мястото, или не ни е на място някой чарк 3. прескачаме го! ама много добри акробати трябва да сме и във чудесна форма ... мдааа - ти имаш данни та нищо чудно да се изкушаваш ...ама пак отхвърчаме надалеко(високо) ... и как ще се приземиииим - аз си признавам, не се наемам ... хич! и не помислям даже- ми не е за мен 4. има един хипотетичен вариант да натрупаме маса, поне колкото тях и пак фронтално - мъжката! ... тук просто не знам, не е за мен, ама наивно ми се вижда или пък жестоко (във всеки случай е прекалено - разбирам неестествено) ... знам ли и аз, но. за мен не е 5. разсейваме масата и пак съвсем внимателно като прегръщайки го преминаваме през ... там каквото се случи ... то и това опасно изглежда, но ми се струва разумно

разбира се, че можеш ... където и както си искаш и си ти харесва протестирах аз само срещу онова отвъдно/горе ... такива движения разбалансирани ме вадят от равновесие (е малко послъгвам - ама много малко, не ми идват думи да ти кажа как ме дразни това скрибуцане из времената състоянията и пространствата ... нищо сериозно, просто непривично)... туй то - и помолих за ясна концепция ... задай поне азимут, че да не те мислим

не съм силна ... пак ме объркваш - слаба съм ... ако имам сила - тая е