И от живота ли изискваш да не е саркастичен?
Ами , ако истината е саркастична?
Ти няма да можеш да я приемеш, ти ще я откажеш, ти ще я осъдиш като лъжа!
Сещаш ли се за начин по който при теб да дойде истината?
Заблудата в която сме по- ли ти харесва, по- ли ти допада?
Мисля, че си прозряла заблудата, но не искаш да приемеш истината /примера със сарказама е само пример, за принципа говоря/ .
Според мен не можем и не бива да отхвърляме нито истината нито заблудата.
Просто трябва да си служим с тях, където и както можем и когато ни се наложи!
Колкото човек се отваря за истината толкова е по- податлив към силите в природата и атакуван от тях. Силите си имат други закони, те не се интересуват от истина и лъжа, добро и зло. Силата признава само един закон-да надделеят нашата сила . Те от своя страна са надделяни от по- силни от тях сили? Така може да се каже, че има две страни- натделяли и натделяни, всичко друго отпада!
Ако победиш една сила, следващата ще е по силна от първата. И в първия и във втория случай човек се чувства несигурен.
Може би това исках да ти кажа за несигурността и объркаността?
Способна си на размисъл за тези неща и затова се случва така с теб, не е причината у мен. Аз съм само средство с което ти боравиш в размишленията си.
Ако не бях аз щеше да е друго, едно и също е!
Всичко друго извън нас е само средства с които ние трябва да си служим за да са преборим със силите. Ако в теб се породи друга необходимост и аз не съм подходящ /наподатлив от твоята сила/ ти бързо ще намериш нов обект за своята вътрешна потребност и ще примериш сили с него. В "борбата и битките" ние трупаме опитност и сили и вървим напред.
Не сме сами. Много други същества със силна мисъл и опит ни помагат в нашия път.
Всички закони на тази земя са сътворени с цел за твоето развитие като индивид, като част от Едно Цяло?
Стана много дълго
Ако не ми вярваш погледни във себе си и ще видиш, че ограниченото ти понятие за добро, зло, моето, чуждото, аз, ти, те, правилна постъпка, грешна, знание, незнание, очакване, резултат, консумация, даване....всичко това те обесърчява за ясни, точни, решаващи действия. Всичко това отслабва волята ни. Дори и да знаем всички тези и други още неща ние няма да ги можем, докато не поживеем още в трудности и битки, губене и натрупване на сили.
Нали живеем и точно това правим, защо ни е необходимо знание?
Сила ни трябва и ние си я придобиваме от живота.
Не можем ли в такъв случай да се смеем, докато ни боли и плачем.
Знам ли...аз само си пиша тук в клуба... а, той бил астрология Моля астролозите да ме извинят!
Няма вече!