И мойто житие до такива някакви разбирания ме е довело.
Лошото е, че всички ние хабим толкова много енергия в лутане поради някаква обща незрялост и невъзприемливост... Но какво да се прави - еволюция.

Оня ден ходихме с покани (уточнявам, щото на такова заглавие не бих се завтирила иначе) на тоя филм с Джони Деп - "От Ада" (по историята за Джак-изкормвача от 19-ти век), който сега върви. Хубав е филма, но какви картини, боже мой, какви сцени на битие - не свинарник, не кочина, не дъно, ами не знам какво... И интересното беше, че нашият човек :) (Джони Деп) - инспекторът, който водеше следствието - работеше с "виждане", сънуване и интуиция. Е, помагаше си и той с опиати, може ли се, но като цяло беше този образ, на чиито плещи се съсредоточава отговорността за стойностното. И при цялата тая бълвоч, наистина трябва да си не знам какъв, за да можеш да се разповиеш, за да не бъдеш и ти същия, пък какво остава и да променяш. Та за това се замислих. Светът не се променил кой знае колко оттогава... и преди много ми тежеше, че не е съвършен. А сега е различно; знаеш, че не може да стане за един ден, но е неизбежно. Тогава имаш сили да продължиш... А смъртта е само врата за преход - така или иначе по-сигурно нещо от нея няма. Тогава значи тук имаме нещо да правим и то ни очаква да го осъществим?!