...тук се визира нещо като акцентът "да бъдеш", а "не да имаш". Ако се отъждествяваш като битие с физическото поле, смяташ за важно и себеутвърждаващо те това "да имаш" - няма начин да не загубиш, защото присъствието във физиката е временно. Но истинският живот е вечен, животът не може да умре - умира само проявата му в една или друга форма. Въпросът е това същество "човек" да осъзнае, че е повече от нагледността - само с такова съзнание може да се отива в служба на големи неща без страх и може да се направи жертва за другите без болка. Пък... имаше една фраза - "Свободата приема само човешки жертви". И една друга, която я осветлява - "Свободен е само Бог". И ако Буда казва, че принася животното в себе си жертва (страстите), затова не му трябват външните приношения, то Христос посочва, че за да можеш да кажеш "Аз и Отца Ми едно сме" трябва да принесеш човека (мисловното поле) в себе си жертва.
Въпрос е обаче, след като милярди Го изповядват, дали могат да допуснат, че пътят, който е очертан, е еволюционността, в която всеки е пратен - да мине и един ден... да може и планини да преместя .