...ами да ти разкажа тогава...,за моя малък(вече не толкова)Козирог...ама това се отнася само за него поглед в/у други нямам...
...да ти кажа и до ден днешен го повтарям,че по-лесно бебе от Козирога няма....,сверявах си часовника по него...и щом му се осигуряваше навреме! храната и беше сух го удряше на страхотна веселба...всичко му се виждаше смешно...това чувство за хумор го има и днес,но по-нататък ще ти кажа с какво примесено...,беше доста страхливичък и мързеливичък и предпазливичък...и за това късно проходи...,до 2 г и половина нищо не говореше освен една единствена сричка и аз адски се притеснявах,а му четях и разказвах непрекъснато...и след този период изведнъж се отпуши и вече не млъкна...ама си говореше в цели изречения и без обичайните детски дефекти...на 3 г. поиска да ходи само с костюми(мъжка кройка) и изпорязахме вратовръзките на баща му за да му направим малки...и така до училищна възраст...не беше много склонен да играе с връстници все към по-големите го теглеше...на първия учебен ден,когато учителката го попита "ти кой си?"(явно тя не зададе правилно въпроса)...той и отговори.."Аз съм г-н министър-председателя",умрях от срам..:))) и до ден днешен като го питаш какъв иска да стане то е все или президент,или генерал ,е в краен случай футболен мениджър..:)))..в училище беше доста амбициозен,но ако не успееше се сърдеше на себе си...и започна да се комлексира...и до сега се боря с това,но от друга страна крие тези комплекси с твърдост,хапливост и дори агресивност(а му сече бързо ума,как да те захапе),та с това примеси чувството си за хумор,...в този период реши да ми го върне за безметежното младенчество...и започна да ми съобщава.."аз от днес тази храна не я ям"...и можеше да умре от глад,но няма да хапне...,е оставих го сам да избира какво да яде...и избра възможно най-семплите храни....варива,картофи,зеленчуци...а месо-не....едва го придумах поне риба да яде..у нас вегетарианци няма,а мъжа ми е Лъв..и ако няма месо,нас ще изяде......от къде му дойдоха тези идеи сама не разбрах...сега е в пубертета...на 17.01 ще стане на 16г....пак си мисля,че всичко върви леко,защото е склонен да наблюдава повече,да слуша какво казват доста по-големите от него и да си прави негови си,но до известна степен правилни изводи...,а иначе ако седна да му говоря директно...така направи,онака направи...,забрави...ако много го ядосам,ще направи обратното,за това и не го правя...,като всички днешни тийнеджъри не похваща много худ.литература(повече стои на комп.),но определено има афинитет към езиците и към хуманитарните науки,...с точните науки се справя,но никак не са му интересни...понякога ме изненадва със знания,които не знам от къде е получил при това нечетене,а забравих да кажа....като се има пред вид,че и двамата с баща му сме много широкопръсти...той е невероятно пестелив,даже си внасяше парите,които му давахме за седмицата...събираше ги за един месец и отиваше в касата...и така си купи колело...ама му забранихме да го прави ..,сега виждам,че пак къта,ама вече не толкова маниашки...по едно време си мислех да поверя семейния бюджет на него,но като знам как ще ни ограничи...ми мина мерака.....какво друго да ти кажа....а,като малък доста боледуваше,имаше тежка алергия от котки и храна за рибки и домашен прах,но с годините затихна и сега ми се струва ,че всичко е минало...,доста се занимава със спорт,ама изобщо не е атлетичен......не знам и това как го прави..
...ама аз май цял роман ти написах...ако имаш някакви въпроси...питай...