МОРАЛНО-ФИЛОСОФСКИ
ФРАГМЕНТИ

ЗА ДЪЖДА

Напира халата гръмлива.
Сърцето ми от страх се свива,
само без милата жена.
Внезапно блесна светлина
от мълния, но мигом чезне
в беззвездните небесни бездни.
Така е с любовта на злия -
без време времето гаси я.
Натегнал облакът от влага
към жадната земя поляга.
Така под тежестта нелека
на свойто знание човека
съвсем се сгърбя най-подире.
Скали, чукари и баири
търпят на капките камшика.
Така със сдържаност велика
добрите люде всеки път
на злите речите търпят.
Дерета плитки и оврази
сега потекоха с онази
безмерна горделивост, дето
гори на бедния сърцето,
когато стане по-богат
донякъде от своя брат.
В праха водите стават мътни.
Така сърцето и умът ни
от скверността на битието
помътват се. Но цели, ето-
напълниха се езерата
като душите ни с добрата
постъпка хорска или реч.
Водите бягат надалеч -
към океана, дето спират
и неподвижни там намират
покой от своята тревога,
тъй както и сърцето - в бога.


Няма нищо общо

Редактирано от ПЪTниk на 04.01.02 16:17.