|
Приказката на двете гълъбчета, които построили семейното огнище
и заживели щастливо... започнала един ден може би така:
Той /Слънцето/ срещнал своята /Луна/ и веднага бил поразен от
от красотата на нейното Венерино излъчване .... флуидие им се
слели в момента, в който той съзрял под нейното гордо, достойно и
почти величествено държание - един магнетизъм, привличащ го все
по-силно...
Тя /Луната/ за да покаже, че под гордостта се крие таралеж с бодли
и да го предпази от пагубното Плутоново влияние - се опитвала да
му доказва, колко не е това, което той вижда в нея... и всеки път се
опитвала да се държи с него по различен начин, за да го обърка и
в крайна сметка да угаси лумналите пожари в неговото мъжко сърце...
Но вместо това Луната получила неговата березервна обич, защото
той намирал за очарователно нейните различни превъплащения, а
усещал, че под повърхността се крие истински постоянна и сериозна
жена... виждал в нейно лице най-грижовната майка за децата му...
Тогава той започнал да омайва романтичната й душа с приказки от хиляда
и една нощ - споделяйки с нея всичките си мечти и блянове... Луната била
толкова зашеметена от размаха на неговие желания, че се впуснала с
удоволствие да подкрепя плановете му. Така без да иска неусетно станала
част от неговия живот и в един момент разбрала, че с него живота ще
я оведе до далечни брегове....
Така дошъл момента, в който заживяли щастливо, и след като той преодолял
със своите споделени мечти всичките нейни капани, които тя залагала по
пътя му към нейното сърце... Тя била очарована и от неговата упоритост и
постоянство и повярвала, че мечтите му ще бъдат достигнати със същата
тази упоритост и постояноство... и с мъничко нейна помощ си представяла
най-щастливия живот на света...
Така двамата се устремили в океана на живота ... пускайки своя малък сал
по вълните на мечтите..........
По пътя се наложило салът да бъде превърнат в малка лодка, за да има
място за всички, а после се хванли дружно да майсторят чудна яхта със
бели платна....
Но един ден - Луната поискала бряг... и акустирали до шушата... Нейната
вродена гордост и величие очаквали на брега да ги посрещнат с фанфари
и фоейерверги... и може би е било така... но никой не знаел и не видял
какво е станало, когато стъпили на брега... двамата били все така щастливи.
Той се впуснал в полезни контакти, които постоянно се променяли и променяли,
намирал много възможности за да осигури достоен по пишност и величие живот за Венерината любов, която получавал - а тя била за него като кралското великолепие на замъците и дворците..... и той искал достойно
д се отплати .... Луната пък търсела своята изява за да помогне на своето
Слънце да намери постоянното си място и да успокои динамично променящият
се живот .... но не би..... затова се потопила в морето от връзки и приказката
се конвертирала от миналия век във весия на Милениума... и Windows...
Тя седнала в тяхната яхта и потеглива във света на виртуала.... където
често се оказвла със изгубена душа в орбиталното виртуално пространство...
Слънцето изтръпнало и тръгнало да търси изгубената й душа ... от мрежа на
мрежа, от сървер на сървер, от спътник на спътник... докато стигнал до
нейната връзка с виртуалната реалност, в която Луната превърнала своя
живот.... Тук Слънцето не можело да премине от едната реалност в дргата,
за да посрешне скитащата й душа във виртуала...
Ключът от палатката му пошушнала една фея, която с помощта на звездите
видяла, че Луната забравила за любимото развлечение на Слънцето - именно
комуникациите и пътуванията и превзела пространството, превръщайки
виртуалната реалност в реализация на своите качества от Плутона й кацнал
на Асцедента й........ А той така жадувал двамата да попътуват заедно....
независимо накъде... независимо извън реала или във виртуала... независимо
от физичните принципи и закони....
Колкото повече тя се увличала в нереалните пътешествия, толкова повече
задвижвала неговия Марс в 7-ми дом, намерен на 150 градуса от Луната му по
натал.... За да освободи напрежението, той започнал да си спомня своя роден
дом и да мечтае да се завърне в него.... инстинктивно усещал, че от там той
черпи сили за да поддържа своята любов.... към дома и към нея....
Дали Луната ще разбере желанията на Слънцето и ще му помогне или
пак ще потъне във света на нейнит странствания ... това още никой не знае..
Добрата фея й дала ключа от палатката, но се чудела как да даде
ключа от вратата на нейното Слънце.... защото феята знаела, че си струва
душите им да се срещнат отново.... мирът и духоното разбирателство между
тях били най-ценнот нещо, което феята е срещала някога през живта си...
Тя можела да укроти неговата енергия само с един нежен поглед. А за него
една нейна ласка ... означавала мехлем за търсещата изтерзана душа...
тъй като трудно намирал общ език с останалия свят, освен с нея.......
Тук приказката свършва за да я продължат Слънцето и Луната....
по Коледа, под елхата, когато намерят в подарците оставени две
ключета увити едното със синя панделка, а другото с червена....
Дали ще се досетят за какво да ги използват, как мислите ???
 Привет на пишещото кралско войнство тук
|
СИНАСТРИЯ /за един специален човек/
