Привет АН! :)))
Ти си прекрасна! Всичко ми показа :)))) Видях че всичко, което правя, го правя неправилно. А каква лекота! Каква тежина!
И сюжетност! :)) Особенно скокът на орела, забиването в пясъка, секунда мъртва тишина и бездействие и съвсем естествено - прераждане :))) А как се навързваха събитията наоколо! :)) Не-действие и каква наситеност, от гънките на роклята до танка и перцето :)) Концерти, мазета, стари саксофони :)) Знаеш, че не мога да го опиша :))) А аз продължавам да умнича и индулгирам и философствам, плосък като дъска :)))

А и последното:

идва време за цветята:
пламъчето на зората

АН, целувам те! :)))) Привет! Благодаря! :))))))
(знам, че ме разбираш правилно :)))