Приблизително от две години нямам въпроси.
Отговорите на въпросите ми служеха да закрепя равновесието на вътрешния си духовен мир за да си отпусна за да ме води Той.
Целта на отговорите е била такава , което означава че Истината е била друга, което ми бе показано от Него малко по- късно, чрез изживяване на Истинските отговори .
Зная , че е трудно за разбиране.
Имам молби към Него и за някакви суетни неща.
Дадено ми е да знам много , следва да приложа знанието си в живота на практика и да го осъзная. За това се изисква време и едва ли ще ми стигне.
Защо ми е нужно да знам , след като няма да мога да го приложа на практика в живота?
Вече вярвам , че ако трябва да науча нещо за което не съм питал Той ще ме научи.
Думите са суета и празно нещо без да са изживяни.
Слово, желания и действие са три различни и основни неща у човека.
Дали да не взема да напиша една книга, как мислиш?
ПЪТник

Редактирано от ПЪTниk на 02.06.01 13:24.