Не съм вкарала разграничение, а имах предвид масово разбираните като разделеност проявления на Абсолюта...Не считам, че има недуховни неща, освен в ума, който сам по себе си е проявление на този същия Абсолют. Недуалност не означава да не се споменават вариращите проявления, които са в Единство със същия този Абсолют. Въпросът е да се осъзнае, че всичко е в кюпа . Да можем да обхванем с това съзнание всяко проявление, а не да се правим, че например проявления няма.
За развиване не говоря, защото напълно споделям това, което казваш за Духа. Атман няма какво да се развива, това е ясно...
Като чета какво си написал, то съвпада с моето разбиране, не виждам противоречие.
А осъзнаването на океана, предполага пълно приемане на и разбиране за всяка негова вълничка, включително и вълничките на дуалността, които също са вътре и в този смисъл не съществуват разделно. Така че дори най-върлите дуалисти са ок, защото и те по своята същност не са извън Единството. Няма гледна точка, която да не си е на мястото или която да се налага да коригираме, за да станела тя "правилна" по мярката на адвайта. Който мисли по този начин, сам живее в дуалност, колкото и за адвайтин да се мисли.
А друг е въпросът, че ние всички сме на първо място Атман и понякога сме осенени в живеенето и говоренето си от Него, но най-често говорим от ума и живеем според ума. Пак няма разлика, разбира се. Тук влиза в игра развитието - а именно на способността ни да сме будни все повече за тази неизменна природа, която сама по себе си не се развива, а Е.
|