|
В отговор на:
Да кажем, че имам някакви проблеми и колкото по-несигурна в нещата и в себе си съм... какво правя? Стремя се да имам контрол над ситуацията, като се информирам максимално, попивам всякаква информация, която би могла да ми помогне да не се чувствам в нищото, зависима от случайността. Колкото повече вървя в тази посока обаче, вървя срещу себе си, защото мисловния подход на мен ми е инфериорна функция. В последните няколко години съм вървяла срещу себе си, защото в кризисни моменти не се отпускам на инстинктите си, а се опитвам логически да се обградя сьс защита от информираност, която не ме води никъде. Но това не е всичко, липсвала ми е друга база, която да ми даде необходимата сигурност. Всъщност не са едно и две неща, но сега се стремя да изкарам колкото се може повече от подсъзнанието в съзнанието. Ти знаеш защо е необходимо това.
Мисля, че ако се намери някой да обясни това на местни астролози-психоастролози, никак няма да е зле. Просто се опитвам да кажа същото, но по друг начин.
Не мога да приема твърдения от типа - сега сатурн е еди къде си и ако правиш еди какво си, можеш да предотвратиш загубата на пари например. Ти загубата на пари няма как да я предотвратиш, но можеш да предотвратиш собствения си срив и преминаването на хапчета.
Когато човек е с нагласата да следва себе си, без да мисли за крайния резултат, резултатите почти винаги са отлични. Когато човек приеме нещата около себе си и успее да види, че снега е хубав, нищо, че не може да кара колата си заради поледицата, тогава нещата около него дори може да се променят и то в буквалния смисъл, защото няма да вижда поледицата, а красотата на снега. (Този пример е съвсем образен, защото и аз мърморя, когато е заледено, а ми се налага да шофирам).
Когато думата "искам" се подмени с думата "имам" и се промени фокуса, вече нищо не е същото и то при едни и същи околни обстоятелства.
|
Re: Някога преди? [re: Ramalama]
