Ник, мисля, че те разбирам, и аз съм минала през такъв период, когато отричах всичко, но еволюцията на съзнанието те води към различни прозрения, сега съм в нов етап на търсене на истината, която вероятно никой от нас не знае.
Познай кой е написал това стихотворение:
Дойдох в пространното море,
де нищо не цъфти, не мре.
Море! Вълни! Стихия, вечност!
Дълбоки бездни, безконечност!
Кажете ми: що е живот?
Що е човек? И кой го праща
в света на мъки, скръб и пот?
Защо той мре, защо се ражда?
Къде е висшата му цел?
Дали в задгробния предел?
Или в борбите на живота?
Или на страстите в хомота?
Защо е той - безсилен роб -
от люлката до самия гроб -
проклет за битка непрестайна?
Морето рече: Тайна!... Тайна!...
Всъщност и аз съм писала стихотворения на тема смисъл на живота, но тогава съм била около 25 годишна, ето едно:
На приливи и отливи
животът пак пулсира
и там на кеят му суров
самотен гларус стене и умира.
Така Творецът трябва да е отредил,
замахнал с жезъла на свойта сила,
кой праведен е и кой по пътя е грешил
за нас невидимите тайни той съзира.
Ний дребните сме жадни за разгул,
за власт и лъст продаваме душите
навред витае подлост, завист се е свила
и Златният телец сковал е умовете.
Но Той от нас на пътя тайната е скрил,
на всекиго оставил кръста
на всеки сам да се разпъва отредил,
човек умира, но дали възкръсва.
Дали за всеки пристан се намира?
п.с. Какво става в душата ти не знам, но като те чета, имах чувството, че си в някакво депресивно състояние, сякаш искаш да обориш астрологията за да докажеш на себе си, че всичко е безсмислено. 34-години не са много, след2-3 вероятно ще стигнеш до нови прозрения.
|