Сократ е един ценен мислител и философ. Започвам със Сократ за да разгледаме въпроса с интелектуалните спорове. Сократ е ценен, защото Платон му е обърнал внимание и го е архивирал. А е философ, защото е задал основните насоки на спора. Според Сократ в спора се намира истината. Обаче тази идея за истината е твърде опасна. Тъй като се получава, така че понякога човек се унася и може да си мисли, че само като спори и вече е стигнал до нещо. Тази позиция разбира се Сократ я е блокирал като е стигнал до изходното становище - аз знам, че нищо незнам. Тоест без да се търси истината спора бива безмислен. А истината е да познаем, че нищо незнаем. Оттам насетне Платон е разработил едни от основните насоки в споренето. Даже впоследствие стига до заключението, че на душата са познати всички закономерности които се срещат при земния живот. Опитва се да го докаже, като чрез спор и подходящо зададени въпроси към някой изобщо без образование (най-често роб) успява да изкаже дадена математическа теорема. Което какво ще рече: този човек никога не е учил, той е роб, само работи и извършва заповеди. Обаче при спор без той самия да предполага, знанията му за света се обновяват във възходяща посока и впоследствие стига до там, да лансира сам универсални логически структури, закономерности и истини. А от къде, да знае за тях като цял живот се е занимавал с нещо друго.

За това от този спор ние вече стигнахме до някакво положение на истина, някакво всеобщо съгласие, което прави заключението ни до известна степен универсално. Истината до която стигнахме е разбирането на интерсептирания знак и планета в него, от една страна като "двор" и от друга като "сцена". Когато разбираме интерсептирания знак по твоя начин тогава ние го виждаме затворен и заключен, което може да бъде вярно. А когато го разглеждаме по-другия начин ние го и виждаме като освободен от предишната ситуация, което също може да бъде вярно.

Оттам нататъка ти задаваш въпрос за мястото от където хрумва една идея или прозрение. За това място за сега ще кажем - знам, че нищо не знам. За това, как става това и хрумват тези идеи в този момент знаем, че нищо незнаем. И това е пълната истина. Тъй като преди да беше зададен този въпрос за интерсептирания знак ние нямаше да го разискаме. Разбираш ли?

И всичко това ти го казвам по-отношение на твоя асцендент на който тези неща може да са му от полза за споренето най-вече. Така както на този етап, ние знаем, че нищо незнаем за интерсептирания знак което е нещо. Така си мисля. А по-късно може, да стигнем и до още работи които не са ни били понятни и не сме разсиквали. Защо не? Но за сега и това е достатъчно.