Ако искаш, най-якото съчетание е: Аройо (нужен е свеж оптимизъм, но това да не те заблуждава - добър е много) и новото ми откритие, Дона Кънингам - много задлбочено и съзнателно подхожда към астрологията, като при нея само прекаления оптимизъм на Аройо липсва. Но и двамата са на мнение, че транзитите (за прогресиите не помня дали се споменаваше) на Юпитер не са особено важни или че са много измамни - примерно ти носят точно този тип оптимизъм, който ти не щеш - пускаш си тото и чакаш да спечелиш или идва много приятен и спокоен период, в който ти се отпускаш и пренебрегваш някои по-значими транзити, като на Сатурн например, и после 'резултатът' не ти се нрави (Сатурн е искал да работиш упорито), разбира се, щото където има Юпитер, то значи с лекота ще постигаш успех, но трябва да действаш, а той Юпитер точно обратното влияние носи.

Също така относно транзитите, обръщай внимание на цикличността на събитията. Сега при тази опозиция, ясно е, че един по-голям процес е започнал при теб при последния съвпад на Сатурн с Луната - върни се чак при него и анализирай какво се е случило тогава, после разгледай и последвалата квадратура, ако искаш и тригона, и ще можеш да се подготвиш по-добре в очакванията си какво би ти донесла опозицията. Всяко изминаване на транзитната планета от съвпад до съвпад, оформя един по-голям процес. Направи си такъв анализ и ще стигнеш до ценни идеи относно това как да извлечеш положителното от транзита, просто вече би трябвало да си наясно с общия модел. Разбира се, анализирай и всички останали важни транзити - те, ясно е, ще повлияят на случващото се. Не забравяй, че стационарното положение на външна планета спрямо вътрешна, действа особено силно - дори да има няколко градуса до точния аспект. Също така някои хора са по-чувствителни и усещат приближаващия аспект от по-рано. Опозицията би трябвало да е своеобразна кулминация в рамките на конкретния процес. Внимавай хубаво с този факт - той може да ти даде идейки какво да очакваш от следващата квадратура.


Perception is a function of expectation and content is a function of context. Howard