Лакътя на бюрото, дланта на брадичката, погледа ми гледащ далеч далеч някъде в нещото през монитора. Празните ми очи не мигат, времето е спряло...статуя съм аз. Какво нещо може да направи една жена от един велик мъж.

Нали знаеш , че трябва да ми го тълкуваш, как да ти отговоря.
Вече съм сериозен, не че ми е минало.