Разбира се, че за сега Вселената е твърде неясна за да създаден абсолютно точен модел.Ето защо тези модели се базират на геометрично разглеждани хиперповърхнини, към които обаче е приложено у-нието на полето.Ето в какво се състои / с прости думи/ същността на принципа.Да вземем модела на Де Ситер: Сигурен съм, че всички тук са наясно че в началото на века са преобладавали мненията за статичност на Вселената.Ето защо тогава са решавали у-нията използваики презумцията за неподвижност на самото пространство-време./Едва по-късно Хъбъл открива разбягването на галактиките/.И така...решаваики тогава у-нията Де Ситер също счита че Вселената е неподвижна / тя не се разширява нито свива - тогава никои не е знаел нищо за това/.Изхождаики също така от условията за сферична симетрия на пространство-времето след решаване на у-нията се достига до хиперповърхнина с определен линеен елемент / това е метриката на съответното пространство-време/.Ето така се достигат моделите на Вселената днес.Още по-просто:Имаме едно у-ние, което свързва
масата и енергията във Вселената с неината геометрия /т.е начина на изкривяване/.След това се задват определени условие а те са:
1.Необходимост от сферична симетрия на Модела - това е така за да може всяка точка от модела / хиперповърхнината/ да бъде център.
2.Условия за статичност или динамична Вселена
3.Разпределение на материята и енергията във Вселената,т.е колко е налягането и импулса на материята / за да се достигне до тензора на енергията Tij стоящ от дясната страна на у-нията/

(1) Rij+(1/2)gij=Tij+constgij
const- ламда члена

4.Някои допълнителни изисквания наложено в СТО и ОТО
И така имаики предвид тези условия се решава у-нието (1) при което се достигат определени хиперповърхнини,т.е модели на Вселени