Преди, като малък имах идея за въртящ съд с вода, с който да получавам фокусно разстояние според скоростта на въртенето. Мислех дори да повиша отразяващата способност на водната повърхност с разливане на масла или на други плуващи в/у водата течности ... идеи колкото искаш. Спомням си, че бях накачил една кофа пълна до 2/3 с вода, с двоен мечи конец за една слива, качвах се на клоните и търсех изображението на облаците с една 10 dpt лупа вместо окуляр. Когато въженцето се навиеше и започваше да се развива обратно, след като кофата отново набереше скорост, пак се установяваше някакъв фокус близо до мен и отново виждах трептящия образ на облаците. Така до 3 - 4 пъти. Да ама бях на 13г. и всичко изглеждаше идеално и просто - не мислех за точност, за нищо. Пък и на село двор голям, дървета, стълби, че и покриви... Бях си купил 0.25 dpt леща за очила на Карл Цайс, която обаче излезе с фокус над 4м /около 5/ - явно сгрешена, но не бе чак толкова крива. Сложих й диафрагма с диаметър на 50ст. монтирах я в клоните на едно дърво, с картон около нея за да спира страничната светлина, и с един кондензор от диапроектор се разкарвах в градината, търсейки фокуса. Така видях за първи път кратерите по Луната когато тя изгряваше...