Абе хора, знаете ли че и аз съм правил подобни експерименти, и знаете ли какво стана накрая? НИИИИЩО!!!
Ама и ще опиша как го получих това нищо: Ако е до епоксидната смола, няма нужда от чиния а от тепсия:))) която се върти, но центробежните сили формират фигура която не е точно ротационен параболоид, а такава, че към периферията изкривяването става по-голямо /по-стръмно/. За нищо не става такава фигура, защото фокусът на периферните й части е 2, 3 или повече пъти по-къс от този на централната й част:))) т.е. страхотна сферична аберация, която с нищо не можеш да я корегираш. Ама с нищо! Другият проблем за който знае само патилият /т.е. аз/ са мехурчетата, които изплуват нагоре и повърхността става като на отрязана филия:))) че и се разпенва :))) Никакво изчакване при повишена температура не решава проблема - винаги остават мехурчета. Мислил съм същото да направя и от калай, а преди това - пробно от олово, само за да видя дали ще докарам формата - и пак НИИИЩО /ама и си го знаех!!!/ После опитах да направя огледала с вакум: Образно казано - един леген или казан, с опъната лъскава ламарина или стъкло отгоре уплътнено със силикон по ръбовете, и изсмукваш малко въздух от кранче, монтирано в страни на съда /и с уста е достатъчно - площта е голяма/. То добре ама ... фигурата пак не стана параболична. Получих две фигури: Ако опънех тънко фолио, което по можеше да се излъска после, кривината по края ставаше по-стръмна - като с центробежното леене. Ако пък поставих стъкло /по-точно голямо кръгло огледало за баня/ стъклото наистина се изкривяваше малко, но приемаше форма като на лале - в средата къс фокус /4 - 5м/, а в периферията - по-дълъг, че и до безкрайност съвсем по края /т.е. оставаше плоско/.:)))
След всичко това у дома на село останаха къп странни приспособления, които не ставаха за нищо, за всеобщо недоумение на роднините ми - трябваше да ги крия по мъзи и тавани:)))) По-добре вземи един бинокъл че поне да видиш нещо. Действително изработката на огледала е голямя краста, но е трудно разбира се. Бях чел за огледала от живак, в съд подобен на тепсия, който се върти, но е скъпо, сложно и токсично. А и се изпарява бързо, пък и незнам дали ще докарат така точно параболичната форма. И ще гледаш само зенита - иначе астигматизма трудничко се маха.
|