Когато тръгнах за НАО Рожен в София беше доста топло, но като стигнах там вечерта се оказа доста по-студено отколкото предполагах. Духаше доста силен студен вятър и неможах да издържа много време в кулата. За това немога да ти кажа прекалено много. Като бях там имаше график само 2- метровия. Снимаха зведни купове. Незнам дали си минавал оттам и дали си виждал кулата. Обсерваторията е като едно малко градче.Главната кула е висока около 9 –10 етажна сграда. Залата се намира на височината на 7-ми етаж. Преди да се отвори купола се измерва влажността на въздуха с един мокър и един сух термометър. Ако е под 92% тогава се отваря. Самия купол тежал 240 тона. Лошото на купола е че се задвижва от асинхронни електродвигатели и при включване се получават много силни искри които доста силно осветяват залата,защото трътва да се завърта изведнъж а не пдстепенно. В самия телескоп вътре има два предпазни капака които се отварят един по един малко по-късно след отварянето на купола за да се получи постепенна промяна на температурата вътре в телескопа и да не се навлажни главното огледало. Самото огледало има дебелина (така ми казаха) 2 метра и тежи 5 тона. Фокусното му разстояние(нормалното) е 4 метра. Но можело да се увеличи до 76 метра като обаза на наблюдавания обект се проектира на някаква специална маса или плака на първия етаж на кулата. Търсача е рефрактор със зрително поле 5О. Неговото фокусно разстояние (не мога да си спомня точно) е 1,5 м. На окулярния възел е постоянно вързана CCD, на която пред обектива е поставен някъкъв кристал. Преди да се започне снимането с камерата температурата на кристала се намалява с течен азот до около –150ОС. Защото иначе се получавало някакво изкривяване в образа на снимката. Снимката излиза директно (след източването й от камерата) на компютър (доста стар). Цялата информация която получават от наблюденията се записва на CD-та и се носи в София. Дори както разбрах тогава нямат и интернет там. Телескопа заедно с противотежестта и фондамента тежат 80 тона Скоростта на завъртане около оста му е 120О/1 мин. Всички места откъдето се получава завъртането на телескопа са на принципа на маслена възглавница. Воденето става става автоматично и ръчно. Има три дигитални пулта за управление които всъщност са доста стари: Единия е в една стаичка където е разположена цялата апаратура за водене на телескопа. Вътре е доста шумно от вентиларорите за охлаждане. Но пък е най-топлото място в залата. Втория е поставен на една подвижна платформа, подобна на ония разгъващите се машини където наливат бетон на строежите директно от бетоновозите и приличат на жирафи. Тя се движи по релса около телескопо като можеш да я завъртиш във всички посоки. Дори и има надпис на нея “150 кг или 2 души” Третия е преносим и е едно малко устройство, голямо колкото половин компютърна клавиатура, което е свързано с пулта на платформата. Автоматичното водене става като се въведат коодинатите които ти трябват само от пултовете в стаичката или платформата. Ръчното водене става и от трите пулта но по принцип се използва преносимия. За сега това се сещам ако изкочи нещо друго ще пиша пак. Имам и 4-5 снимки оттам ако искаш дай ми имейла си за да ти ги пратя. Те са малки по 15 – 20 КВ.