Впрочем, вече помислих. Говоря за двете въртящи се звезди. Когато скоростта им е почти нула спрямо нас, е ясно че всичко е наред. Когато започват да се ускоряват в наша посока, се получава доплеров ефект от "втори род" - така го наричам за да се различава от стандартния доплеров ефект. Тука е тънкия момент - скоростта се променя плавно до макс. и после спада плавно до мин. Колко голямо разтояние от нас трябва да е за да се получи примерно някакво изпреварване или забавяне спрямо неколкодневния период на обикаляне ? Трудно е да се каже. Но да опитаме. Да пресметнем въз основа на макс. скорост колко св. г. трябват за да се получи изпреварване или закъснение с два дена ? Всъщност не знам каква е макс. орбитална скорост на такива звезди. Ако макс. скорост е 30 км/сек : примерно - 30 км/с към 300000 км/с = 1 сек към 10000 сек. на всеки 10000 сек. светлината се различава с една сек. на нас ни трябват два дена. два дена са 48 часа по 3600 сек. = 172800 сек. 172800 сек Х 10000 сек = 1 728 000 000 сек. = 56 год. за толкова време се натрупва разлика два дена в получаването на сигнала. за 112 год. - четири дена. Забавно е. Дали това доказва че светлината се движи еднакво спрямо всички тела ? На какво разтояние от нас и с какви орбитални скорости са наблюдавани двойни звезди ? Дали пък така не се доказва обратното ? Какво казват астрономите ? Тука има още един въпрос. Ако се наблюдава такова "размиване" на светлината, как изглежда всъщност ? Като обикновена звезда със странни промени в доплеровия ефект и светимостта. Но по-интересното е ако е наблюдавана двойна звезда на голямо разтояние ( 1000 св.г.) и с голяма орбитална скорост. Това би доказало че няма "размиване".