Явно доста си чел. Аз не си падам толкова по формулите. Но пък ме кефят откачените идеи и мога да ти кажа какви неща ми идват на акъла като чето това. Този хоризонт, за който казваш явно започва от повърхността на дупката, в противен случай означава, че звездата от която е създадена (която е имала доста по-голяма маса) би трябвало да изкирвява времето около себе си по същия начин, което значи, че тя никога не би свършила горивото. Кораб, който мине покрай нея ще има разлика във времето само толкова, колкото изкривява собствената му скорост. Скоростта изкривява времето или по-скоро част от нея се превръща във време. При С времето и масата ти е 0, но това е недостижимата граница, затова нека разгледаме приближенията. За външния наблюдател при постоянно ускорение скоростта започва все по-бавно да се приближава към С. Какво ли обаче изпитва вътрешния. Човек не може да възприема бързо или бавно време, така че според вътрешния наблюдател времето си тече нормално. От най-простото S=V*T се вижда, (изминатия път не зависи от това дали си вътре или вън) че скоростта за вътрешния наблюдател ще расте безкрайно. Така че границата С, е само мястото от където нататък расте само времето, а самато скорост няма ограничение. Време и скорост са едно и също в различна форма, както материята и енергията, ... а какъв ли ще е еквивалента на анихилацията :) Всичко това не звучи много научно, но е интересно да се помисли над него.