Ако вървим в пълнота на приетото в СТО за напълно, пълна относителност в движенията, нека тогава да приемем Ракета за неподвижна, а База ,заедно с целият видим Космос да се движи спрямоп нея, но това разбира се не е възможно дори и в мислен експеримент, но все пак. Тогава , ракетките в Ракета се изстрелват едновременно и според трансформациите приети в теорията трябва да избухнат в едно записано време,а от страна на База, пресметнато не би съвпадало, от друга страна при База, ако там бяха ракетките, наблюдател от неподвижната Ракета би пресметнал различни времена за избухване на тези ракетки , докато в база биха били едни и същи.Винаги има противоречие, ако се използва апарата на СТО.
Според моята хипотеза, приемайки непреодолимост на целостта на Космос, което е неизбежно и доказано, чрез редица пресмятания и преобразувания, Винаги ИОС най близка до идеалната такава посочена в примера за База, т.е. ИОС,ОС Етерия, с относителна неподвижност спрямо нетната скорост, ако има смисъл така наречена някаква космическа промяна, спрямо този огромен познаваем Космос, такава ИОС в нея обектите са в основно състояние на своите промени, вътрешни осцилации, движения и те са с най висок темп , <скорост> като само в такава ИОС, в Етерия, светлината е с истинска собствена <скорост> конст. <С> в други подвижни спрямо Етерия ИОС, се отчита пак конст.<С>, но само поради собственото забавяне на всички вътрешни промени и реални промени в <размерите> на обектите.