Напротив, Петков е доста покзателен селяндур, а по принцип използването на наречия и епитети не прави един човек селяндур.

Селяндур е човек, който няма никаква мярка, не знае кога и с какво да започне, не знае кога да спре, не знае какво, в каква доза и кога е уместно да използва. И хич не е весело когато някой натрапчиво плещи тъпотии, като ги "гарнира" уж за по-пиперлив език.

А всъщност, ако извадиш опитите му да се прави на интересен с някакво уж наречие или диалект (въпреки, че неговото не е нито наречие, нито диалект), в изреченията му няма да остане нищо.

Ето ти пример от последния му пост от вчера:

Както в полето духа един вятър които клати клоните както дойде така и в вселената протичат процеси които творят уникяални резултати и затова не можеш да намериш на земята двама еднакви човека .. същото е и във вселената , не можеш да се надяваш че ще наямериш две еднакви планети или две еднакви галактики. Каква ти фракталност при такава уникалност ?

Абстрахирам се тотално от правописните и граматически грешки, макар че за човек с претенции като неговите те са доста много. Все пак той настоява, че е учен човек, не само и не главно инженер, но и физик, а даже и философ. Едно по-уважително отношение към езика като цяло и писменността в частност би следвало да е по-вероятно от такъв човек. Но нейсе, да видим фактите:

1. "Както в полето духа един вятър които клати клоните както дойде така и в вселената протичат процеси които творят уникяални резултати" - всъщност вятъра клати клоните (листата, растителността) доста предвидимо - има доста точни и добри модели, които се използват в компютърната анимация, включително и в компютърните игри, и изглеждат доста естествено. Но и без модели за нормален човек не е трудно да си представи какво ще последва при полъх на вятъра от определена посока, а за някои професии (пожарникари, горски, пилоти) последствията от всеки полъх за заучени дотолкова, че те са способни да предвидят точно какво ще се случи, дори в някакъв относително по-дългосрочен план.
2. "не можеш да намериш на земята двама еднакви човека" - всички хора на Земята се различават едва с около 0.5 процента, т.е. са потресаващо еднакви, предвид че в момента са около седем милиарда и бързо нарастват. По всичко изглежда, че девиациите отнесени към общата бройка дават изглеждат в известна степен нелогично малко, което е предмет на доста изследвания защото само до петдесетина година не е имало никакво обяснение за относително малката бройка на мутациите, въпреки огромните предпоставки за тях.
3. "същото е и във вселената , не можеш да се надяваш че ще наямериш две еднакви планети или две еднакви галактики" - във Вселената е далеч по-разнообразно, като някои неща видимо се различават с повече от 0.5 процента, дори в погледнато в сравнително едър план. А дали човек може да се надява да намери два еднакви обекта зависи единствено от две неща - броя на обектите и всички възможни състояния, по които те могат да се различват. При краен брой състояния и безкраен брой обекти, например, е сигурно че ще има безкрайно еднакви обекта. Т.е. в една безкрайна вселена ще има и безкрайно много еднакви планети или галактики, както и безкрайно много всякакви други еднакви обекти. В една крайна вселена е твърде възможно да има две еднакви планети - просто трябва да знаем дефинитивно колко неща отличават една планета от друга, както и общия брой на планетите. Петков не е предоставил количествена оценка нито на едното, нито на другото, но все пак настоява, че "не можеш да се надяваш", без това да следва от никъде и от нищо в неговото изречение.

И за капак накрая гордо завършва с "Каква ти фракталност при такава уникалност". За всеки, който знае какво е това фрактал, подобно твърдение (или възклицание) е доста несвързано. Абсолютно нищо не пречи на един или повече уникални обекти да са фрактали.

Нещо повече, дори един бърз преглед на резултатите от някаква търсачка щяха да го доведат до статията в уикипедия по въпроса, където дори е написано, че "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите