А, именно коригирането на тая константа е проблема. И при часовниците на Джон Харисън е ясна посоката - в общият случай изоставане, причинено от отпадане на пружината, която го задвижда, само че точността на настройката е много трудна - той се е изхитрил със добавени елементи да компенсира термичното разширение на метала на анкерния механизъм, само че донастройката на такова нещо става грубо казано с поялник, а не с въртене на винтче примерно, т.е. с цялостна реконструкция на механизма. Но при него проблемът е бил тежък, той е правил часовник за корабоплаването, основан на гравитацията, който трябва да работи и на клатещ се кораб. Докато Брадли е ползвал статични часовници, които са по-благодатни от към постигане на точност. Просто авансите за настройка имат някакви граници за достигането на точност, които през 18-ти век са били по-широки. По-късно са се изхитрили много, 170 години след Брадли вече е имало часовници с точност 1 секунда на година, 20-те години на миналия век са правили часовници с точност една десетохилядна от секундата за денонощие. В Уикипедията има интересни статии по тоя въпрос.

При махалото също не е толкова просто, освен да променяш дължината на махалото, за да гониш точност, трябва да компенсираш и термичното му разширение/свиване, или да го термостабилизираш целият часовник. Джон Харисън е успял да постигне големият си напредък без термостабилизация.

не знам дали си се интересувал от системата GPS, там сверяването се случва непрекъснато, щото там по принцип не може всички часовници да вървят синхронно, поради ефектите на относителността, плюс чисто технически разлики между часовниците.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!