Не е задължително грешката да се натрупва, часовникът може да се сверява всеки ден при минаване на слънцето през меридиана на наблюдателя. Всъщност е важно часовникът да дава повторим резултат, дори с грешка, т.е. скоростта му да не се променя. Което е по-лесно постижимо, и е почти сигурно когато ползваш един и същи часовник за различните измервания. Постигнали са го, като им знаем сега резултатите. Почети малко за Рьомер и неговите измервания на спътниците на Юпитер, още тогава са правели чудеса, а това е било 50 години преди Брадли, 1675 г. ако не ме лъже паметта. А тогава са нямали добри часовници, идеята на наблюдаването на спътниците е била тяхното скриване зад планетата да се използва като часовник например в мореплаването.

Изискванията за часовника може много да се облекчат, даже да се махне самият часовник, с допълнителни хитрости. Например звездите по направлението на движението, лежащи в еклиптиката, не търпят аберация. Т.е. можеш да вземеш такава звезда за база, и да мериш ъгъла между нея и изследваният обект. Този ъгъл практически ще се запази в рамките на денонощието, той бавно ще се мени от аберацията следващите 6 месеца до новото значение. Това е удобно и от друга гледна точка - слънцето грее перпендикулярно на земното движение, т.е. посочените звезди ти може да ги наблюдаваш в ранна вечер или сутрин и в двете точки на обръщане на скоростта, така че измерването се свежда само до измерване на ъгъл. Древните са се изхитряли по много начини, за да направят точни измервания.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!