Аберацията е доста малка величина, мери се сравнително трудно, с малка точност. Затова няма нужда от много точни условия - два пъти годишно, през половин година, +- един ден мисля че няма да даде голяма грешка, важно е в един и същи час да направиш измерването, за да можеш по-лесно да сравняваш, или пък трябва да преизчисляваш отчитайки земното въртене. Направлението е произволно, определя се от моментната скорост на земята, а интервалът половин година гарантира скорост на земята по същото направление но с обратна посока. Тоест при тази ситуация точността се определя от меренето на ъгъла и момента.
А че мерим аберация, е достатъчно да установим количествено величината и. Уредът ни трябва да мери с по-малка грешка от величината на самата аберация, иначе много измервания трябват и статистическа обработка на резултатите. През 18-ти век уредите са достигнали нужната точност, че да бъде забелязан този ефект. Очакваната аберация може да се пресметне, и да знаем ориентировъчно къде сме - в грешката или наистина мерим нещо повече. За земята, звездите на еклиптичният полюс търпят най-голяма аберация, 20.5 ъглови секунди, така че уредът с който мерим трябва да е по-точен поне на порядък, което не е проблем за съвременната техника. Измерването се усложнява малко от денонощното въртене на земята, но това може да се отчете сравнително точно.
Изобщо, не ги подценявай уредите през 18-ти век. На основа измерванията си за аберацията Брадли е получил за скоростта на светлината 308000 км/с, много по-точно значение от Рьомер с неговите 220000 км/с, и тази стойност се е задържала като най-точната през следващите 100 години, докато се явява Физо да я мери. Уредите за измерване на ъгли са били достатъчно добри още по времето на Кеплер и Тихо де Брахе, проблемът тогава е бил в измерването на времето.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
|