цитат:
Не виждам на какво се хилиш, освен на сбърканите си предскави. Да, те заслужават и по-голямо отхвърляне, от толкова мижаво хилене.

"Ами ако "етерът " е един нанометер дебел какво прайм при това положение ? .. ще има ли аберация бре ? .. А?"

А ти може би очакваш обратното, затова питаш с такова учудване? Именно, и нанометър да е дебел етерът, ще промени аберацията.

При наличие на два взаимоподвижни етера спрямо произволно избран наблюдател, в двете области, които заемат етерите, светлината ще се разпространява с различна спрямо отправната система на наблюдателят скорост. За наблюдател неподвижен във всеки етер скоростта ще е една и съща, но само за един наблюдател поне единият етер се движи и скоростта е различна. Просто казано, ще имаме две среди, в които скоростта на светлината е различна. Още Снелиус е извел закон, че при това условие на границата на двете среди ще имаме пречупване, т.е. на тази граница светлината ще мени направлението си (коефициента на пречупване зависи от скоростите на светлината в двете среди). Забележи, без значение колко са дебели средите, само граница е нужна. Така че на горният въпрос му е ясен отговора.

Нека сега по-външният етер да се движи спрямо наблюдателят. Ако го нямаше по-вътрешният етер, щяхме да имаме класическа аберация - наблюдателят се движи спрямо етера, неговата скорост векторно се сумира със скоростта на светлината идваща от източника и се получава векторът на скоростта на светлината в етера в отправната система на наблюдателя, който вектор има друг ъгъл спрямо светлината от източника, и който ъгъл е свързан с аберацията. Теоретичната формула за аберцията се извежда от същата геометрия и условия, и ако имахме само един слой, наблюденията щяха да съвпаднат с теорията.

Ако обаче намесим и другият етер, неподвижен спрямо наблюдателя, нещата драстично се променят - получава се граница, на която имаме пречупване, и елементарното съобразяване сочи, че това пречупване напълно компенсира полученият по-горе ъгъл, и аберация само през крив макарон ще се наблюдава. При всички случаи, точното теоретично значение за наклона, което се получава за външният слой, във вътрешният се променя и престава да съвпада с наблюдаемата величина. Капут на идеята за многото етери.

Ако имаме няколко слоя от етер, движещи се с различна скорост, това нищо не променя - за резултатът аберация определящи са началният и крайният етер, както е при многослоестите материали с коефициент на пречупване. Затова е удобно задачката да се разглежда само с два слоя.

край на цитата.


Абе аз кому разправям че на зомбитата им е сбъркан файла и те си представят етерът като вещественна среда изпълваща пространството на космосът!.. Зомбитата нито за миг не се замислят че полетата не са вещественна среда .. Поради това всичките тия представи за етерът като за вещественна среда са сбъркан файл и не заслужават ни грам внимание .. Говориш ми за за граница между два етера като че ли това е границата между чам съкъза и съчи-кабруза !.. Айде олън ! Няма такива граници във полетата ! има само зони в които напрегнатостите на двете вакуумни полета се изравняват и от там нататък във всяка зона напрегнатостта на полето нараства по посока на възбудителя ..
Какви пречупвания във полетата са ти се привидяли по границите на полеттата ?.. Туй баба Яга ли ти го е нашепнала бре или ти сам го измисли ?..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите