Идеята на аберацията е проста.

Представи си, че се намираш в някаква отправна система и наблюдаваш някакъв източник, като мериш ъгъла който този източник сключва с дадено избрано направление. Ъгълът е измерим, и е характеристика за източника в тази отправна система.

Нека сега по същото направление, което си избрал за основа на измерването (не към източника) да се движи друг наблюдател, който се опитва да измери ъгълът между това направление и същият източник (считаме източникът за безкрайно далеч, за да игнорираме явления като паралаксът например). Какъв ъгъл той ще измери? Ти в твоята система лесно може да го сметнеш - векторна сума (ако съобразим посоките, може да е разлика) между векторът на светлината, идваща от източника в твойта система, и скоростта на този наблюдател спрямо твоята система. И реално, този движещ се спрямо тебе наблюдател ще измери различен от твоят ъгъл.

Това е аберацията, величина, зависеща и от скоростта на наблюдателя. Само че за отправната система на дрижещия се спрямо тебе наблюдател тази величина е константа, и нищо не говори за никаква скорост - в тази система наблюдателят си е в покой, и той просто мери наклона на източника, и получава наклона, и в тази отправна система друг наклон няма. Толкова, така формулираната аберация е неизмерима величина в инерциална система. За да измери наистина тази аберация, наблюдателят трябва да смени отправната сис система за да направи второ измерване, например да тръгне назад, или напред с друга скорост. Тогава ъгълът който ще премери става друг, и вече можем да формулираме разликата между двата ъгъла - в началната и в крайната отправни системи, която разлика ще зависи от разликата в скоростта на двете системи, която величина е също измерима. И общо взето тази вече измерима величина - разликите на двата ъгъла - по-често се нарича аберация.

В земни условия тя се мери сравнително просто. Знаем, че земята обикаля около слънцето, т.е. през половин година тя си мени посоката на скоростта на противоположната (сменя отправната си система с противоположно дижеща се). Знаем разликата в тези скорости - 60 км/с, и по една елементарна формулка (знаейки средният наклон на наблюдаваният източник) ние можем да определим в какви граници се променя този наклон през годината, т.е. самата аберация. Това е годишната аберация, има и денонощна.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!