цитат:

"Ето какво пише във википедията за аберацията..."

Но ако имаше етер и той беше напълно увлекаем, аберация нямаше да има. Това, разбира се, не го пише в Уикипедията Именно това е резнало главата на етера.
край на цитата.


Етер си има и у Каспичан му викат полева форма на материята..Ъхъ! Но полевата форма на материята не е увлекаема от вещественните обекти..
Полевата форма на материята е напълно обтекаема със вещественните обекти и за нея не се дефинира понятието движение в отправна система. Единственно полетата на вакуумът са подвижни в дадена отправна система ..Така например гравитационното поле на земята е подвижно в отправната система на слънцето !..Така е и с другите вакуумни полета ..те са сподвижни със вещественният им възбудител и затова за полетата е дефинируемо понятието движение в дадена отправна система. Така че забрави забрави за понятието УВЛЕКАЕМ ВАКУУМ .. на негово място сложи понятието УВЛЕКАЕМО ВАКУУМНО ПОЛЕ. Това увлекаемо поле отслабва с отдалечаването от вещественния възбудител и там започват да доминират други увлекаеми полета увлечени от друг веществен възбудител. Представи си го така че гравитационното поле на земята е до там до където камъните падат от небето на земята .. от там нататък започва гравитационното поле на луната и камъните ще падат към луната !..Така е и с другите вакуумни полета , те си имат периметър в който са доминантни и извън този периметър е доминантно друго нечие сподвижно вакуумно поле . Ъхъ!
В слънчевата система светлинните лъчи от звездите се движат в радиални снопове .Ъглите на тия снопове зависят от отправната система .. Земята движейки се по своята орбита сменя ъгълът светлиния лъч относно плоскостта на нивелира. Тази аберационна промяна не се дължи на самия вакуум а се дължи на ОС на земята която обикаля по своята орбита... Не виждам за каква напълна увлекаемост на етера отваряш лаф след като таково животно :"напълно увлекаем вакуум" не съществува ..и в Каспичан нема таково животно!..Ъхъ! Има само напълно увлекаеми вакуумни полета които имат своя периметър на действие. Ъхъ! ..от там насетне започва друг периметър на друго увлекаемо вакуумно поле. Ъхъ!..Разните вакуумни полета са обтекаеми и затова луната си мъкне своето гравитационно поле със себе си и предизвиква приливи и отливи в океаните.. Ъхъ!
Полетата могат да се мандахерцат насам-натам и това довежда до аберационни ефекти .. Ъхъ!..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите