Здравей Петко пък и шпагата добре дошла в момента чета една много хубава и интересна книга, от автора Тошо Лижев, " ОТ ЧЕРНАТА КОТКА ДО ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ " книгата засяга широк спектър от заблуди и манипулации в съвременността на науката, медицината, археологията, климатологията и т.н сфери и дейности на съвремието. Препоръчвам я на всеки който не мисли схематично и не приема на пълно доверие, всичко казано от Авторитети в дадената сфера. Пускам част от книгата засягаща ТО и КМ.
Тоталният абсолютизъм на относителността
През 1919г Лондонският вестник " таймс " гръмко провъзгласил: РЕВОЛЮЦИЯ В НАУКАТА ( НОВА ТЕОРИЯ ЗА ВСЕЛЕНАТА ) ИДЕИТЕ НА НЮТОН ОТХВЪРЛЯНИ. Вестникарската сензация, както се казва изстреляла на гребена на вълната името на автора на релативистката теория. Име дотогава никому не известно, с изключение, разбира се, на физиците теоретици. Две години той по късно получил и нобелова награда. Но-забележете-тя е за работата му, върху фотоелектричният ефект. От въпросната вестникарска статия тръгва и една заблуда, срамежливо подържана и от съвременните автори. Поводът бил слънчевото затъмнение през въпросната 1919г.,наблюдавано от две места на земното кълбо от специално подготвени екипи. То позволило да се направят замервания на изкривяването от гравитацията на нашето светило на преминаващите край него светлинни лъчи (фотоните) . Обявено било че резултатът точно отговаря на предвижданията на общата теория на относителността. Нютон грешал! Меко казано въпросното твърдение е некоректно, дори и поради простата причина, че двата екипа не дали еднакъв резултат, данните се различавали. Но в науката е така : с една и съща апаратура при еднакви условия различни експериментатори постигат различни данни - не всичко може да се предвиди. А Вселената не е лаборатория, в която, между другото, също не винаги могат да се преценят всички фактори, оказващи влиание върху опита. Така че по отношение на екперименталните данни физиците могат да спорят, както се казва до свършека на света. Но има далеч по сигурен критерий за истиността на дадена теория - а именно простотата. Нютоновият закон за Гравитацията безспорно я притежава. Общата релативистка теория е по сложна-при нея няма директно взаимодействие; не гравитацията направлява движението на небесните тела, а изкривеното пространство. Изкривявала го масата. Колкото по голяма е тя, толкова по силно е изкривяването. Странно, чудновато ако щете обяснение. Все пак пространството не е, така да се каже, самостоятелна физическа категория, а основна форма на съществуване на материята! не то определя характеристиките на нейното движение, обратното е. Тук, да си послужим с баналният израз, конят е впрегнат зад каруцата. Прочее, релативистката теория така е потеглила от самото начало, от 1905г. В основата разбира се, е най известната в света сакрална формула E=m.c^2, превърнала се във свещенна крава за физиците теоретици. Авторът и приема, че светлината има постоянна скорост във вакуум, а квантът (фотонът) няма маса. Сиреч, той е нещо като безтелесен призрак. Следствията са известни : никоя друга частица никое физическо тяло не може да постигне скоростта на светлината, защото масата му би нараснала до безкрайност. Като някакво свръхгигантско чудовище тя би погълнала цялата вселена и... самата себе си. Скоростта на частиците с нулева маса (c=3.10^5) км/сек е обявена за фундаментална величина във физиката, тъй като се смята за пределна във Вселената. Но всъщност частиците квантите, вече не са частици, тъй като е общоприето, че тяхната природа е вълнова. Което означава че при тях светлинните кванти енергията по някакво странно изключение е претърпяла пълна метамарфоза, превръщайки се от свойство, от качество на материята в самостоятелна субстанция. Във Вселената няма пълни превръщания от материя в енергия и обратното. Дори и при анихилацията остава до една пета от веществото на участниците във процеса. природата безспорно не е придвидила съществуването на енергия, лишена от материя, и на материя лишена от енергия . Такова нещо е очевидна нелепост. Прочее, самата сакрална формула съдържа в себе си... саморазобличение. Ако тя е вярна, би трябвало да получим скоростта на светлината чрез коренуване на частното от енергията върху масата. Но при нулева маса на фотоните се получава безсмислица - делене на нула, така че формулата е невалидна за светлината!! Квантите , не ще и дума притежават маса, колкото и нищожна да е тя. Вероятно еднаква за всички фотони, обаче те имат несъмнино различно енергетично натоварване. Които са с по малко енергия (по малка честота) трябва да се движат по бавно. Постулатът за постоянството на скоростта на светлината се налага да отпадне. Тези са по съществените аргументи за несъстоятелността на релативизма. Но я се опитайте да откриете нещо подобно дори в интернет. Доста ще бъдете затруднени. Гласовете на антирелативистите глъхнат и редеят. Днес теорията на относителността се приема и от физици теоретици и от неспециалисти като нещо безспорно, неподлежащо на съмнение. Макар някои физици с половин уста да признават че тя се дъни в едно или друго отношение. Изключителен парадокс : теория, която твърди, че е елиминирала абсолютите на Нютон, се е превърнала в монополен диктатор на модата във физиката. Всички значими - поне това, което стига до общественността - нови теории лежат върху раменете на релативизма и следствията от неговите постулати : Големият взрив, черни дупки, паралелни вселени, струнна теория и прочие. Изкривяването е голямо.
Тука има, тука нема, или парадоксите на квантовата механика
Втората съвременна основополагаща теория, след теорията на относителността в теоретичната физика се ражда в 20те години на миналият век. Предвестието се случва през 1900 година, когато Макс Планк въвежда понятието квант порция енергия за електромагнитното лъчение, каквато е и светлината. Фотоелектричният ефект и дифракцията карат учените да приемат, че тя светлината има двойственна природа, хем частица хем вълна. От тук започват странностите . В микро света, света на елементарните частици, учените не могат да проникнат и съдят за състоянието и поведението на "жителите" му , по косвенни признаци (най често по следите върху фотографската плака). В крайна сметка се приема така наречената Копенхагенска интерпретация на квантовата механика, вдъхновена от Датчанина Нилс Бор. В основата и са принципа за неопределеността на Вернер Хайзенберг и уравнението на Ервин Шрьодингер, описващо вълновата функция. Теорията е изпълнена с красиви математически симетрии, но не обяснява физическата същност. Уравнението на Шрьодингер е плод на чиста интуиция, не следва от никъде. (Долу горе като съня на Менделеев, който в него видял таблицата с подредените химически елементи.) Според квантовата механика, образно казано, обитателите на микро света се държат като екранният герой Фантомас. Ако знаем местоположението на частицата, напълно неизвестна е скоростта , и посоката и. Ако пък те са ни известни, невъзможно е да кажем къде се намира. Може да е примерно в Лебед - Х - 1 ( обект, смятан за черна дупка) или в новооткрита радиогалактика на 13 милиарда светлинни години от нас. Всичко това прилича на циганската хазартна игра " тука има, тука нема ". Според физиците от Копенхагенската школа светът, в който живеем, е свят на вероятностите. ( Виж фамозната котка на Шрьодингер). В една от своите блестящи книги Каръл Сейгън допуска възможността някоя сутрин да се събудиш и да завариш в гаража си вместо автомобила един истински дракон. Това обаче теоретически може да се случи след толкова много години (ниска степен на вероятност) , че губи смисъл. Дали Сейгън го е написал с ирония или вярва в принципната възможност ( нали я дават уравненията) , не е ясно. Квантовата механика погреба безцеремонно каузалността (Причинно-следственната връзка). На практика това означава, че ако постулатите и са верни, когато примерно хвърляте в контейнера пред блока боклука си, той може да се озове не там, а на възглавницата ви. Квантовата механика предвижда и други чудеса, каквито и вълшебниците от приказките на сън не могат да си представят. Според така наречената вакуумна флуктуация вакуумът ( празното пространство) притежава безкрайна енергия (!) и ражда частици, сиреч създава материя от нищото. Учени или магьосници ? Теория или фантасмагория ?
Книгата може да се закупи чрез поръчка по интернет от тук
|