|
Поради набъбване на темата и по настоявне на клубарите пускам това продължение ..
Моля всички събеседници да спазват уважителен тон дори когато се шегуват .. Мол;я също да се избягват празни разговори които нямат отношение към темата .
Желая приятен дебат на всички !..
Преди известно време направих предложение до БАН за научен опит с който да бъде проверен опитно вторият постулат на Айнщайн . Отговориха ми че ням да направят опита .. да съм си го бил правил сам..
Може би бяха заети да се молят богу да им увеличат заплатките !..
ЕТО КОПИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МИ ДО БАН:
гр. Разград, 21 юни 2013 г.
До
Акад. Стефан Воденичаров
Председател на БАН
Копие до:
Проф. дмн Евгений Николов
Главен научен секретар на БАН
Относно: Предложение за провеждане на научен опит „Пемаро“
УВАЖАЕМИ АКАД. ВОДЕНИЧАРОВ,
УВАЖАЕМИ ПРОФ. ДМН НИКОЛОВ,
Вторият постулат на СТО никога до сега не е проверяван опитно и България е първата страна, в която може да се извърши експеримент, резултатите от който да добият статут на физически закон.
Предлагам БАН да проведе опит на Пемаро, базиран на интерференчен метод със полупрозрачни огледала. Вярвам, че ще се ангажирате с провеждането на опита, което би повлияло положително на Българската Академия на Нууките, би повлияло положително на имиджа на институцията и като цяло на българската наука, независимо от крайния резултат.
ОПИСАНИЕ НА ОПИТ НА ПЕМАРО
Общи положения
Опит на Майкелсън-Морли (опит на ММ)
"Във физиката от края на XIX век се е считало, че светлината се разпространява в неподвижна среда наречена етер (или също ефир от руски) подобно на разпространението на звука във въздуха. Предполагало се е, че скоростта на светлината зависи от посоката на разпространение и скоростта на източника по аналогия с механиката на Нютон. Очакванията са били светлинният интерферометър на Майкълсън да регистрира две съвсем различни скорости на светлината. Резултатът от експеримента е отрицателен: скоростта на светлината изобщо не зависи от скоростта на движението на Земята и от направлението на измерваната скорост."
Неправилното интерпретиране на опитът на Майкелсън-Морли (ММ) става основа за въвеждането на понятието безотносителна скорост, т.е. скорост, която според вторият постулат на СТО, е една и съща спрямо коя да е инерциална система. При такава интерпретация на опита на ММ се стига до твърдение, за независимостта на скоростта на светлината от избора на отправна инерциална система (ИС). Твърди се, че вторият постулат на СТО е опитно доказан от опита на ММ. Това не е вярно по същата логика, по която не е вярно твърдението на стюардесата, правеща опити в летящ самолет и установяваща, че скоростта на звука в кабината на самолета, е една и съща във всички отправни инерциални системи.
От тук следва, че вторият постулат на СТО никога до сега не е проверяван опитно. Именно затова е и постулат. Ако се докаже опитно, то постулатът ще добие статут на физически закон.
Предлагам схема на опит на Пемаро, базиран на интерференчен метод с полупрозрачни огледала.
Пояснение:
Лазерен източник (1) излъчва непрекъснато светлина, която попада на поплупрозрачното огледало (2), където лазерният лъч се разделя на два лъча (4) и (5) .
Лъчът (4) се насочва към движещата се огледална лента (6) и към следващите отражателни огледала (3). След тези две отражателни огледала (3) двата лъча (4) и (5) с помощта на второ полупрозрачно огледало (2) се съвместяват в обща траектория към интерференчният екран (7).
Независимо от получения резултат от опитът Пемаро, резултат ще е значим в науката, тъй като за първи път ще даде истинска опитна проверка на втория постулат на СТО.
1. Ако опитът покаже, че при различни скорости( на отражателната лента спрямо опитната постановка) интерференчната картина не е константна (статична) това ще докаже че скоростта на светлината е константна спрямо ИС свързана с наблюдателят –огледална лента (6) която е подвижна спрямо опитната постановка на опитът на Пемаро. Този резултат ще е опитно потвърждение на верноста на вторият постулат на СТО (Скоростта на светлината във вакуум спрямо всеки инерциален наблюдател е С =300000 км/сек)
2. Ако опитът покаже, че при всички скорости (на отражателната лента (6), спрямо опитната постановка), интерференчната картина е константна, това ще докаже, че скоростта на светлината е константна спрямо ИС на опитната постановка, спрямо която са неподвижни наблюдателите – огледала (3) и не е константна спрямо наблюдателят – огледална лента (6), която е подвижна спрямо опитната постановка на опита на Пемаро. Този опитен резултат ще докаже, че скороста на светлината е константна единственно и само спрямо опитната постановка, т.е. спрямо средата в опитната постановка, явяваща се светоносна среда. Това ще бъде резултат, отхвърлящ верността на втория постулат на СТО (Скоростта на светлината във вакуум спрямо всеки инерциален наблюдател е С =300000 км/сек).
Допълнителни пояснения :
1. Опитът на Пемаро трябва да се извърши във вакуумна тръба, за да се избегне всякакво влияние на преизлъчване на светлина във въздуха.
2. Опитът на Пемаро се явява модификация на опита на Бекман и Мендикс, с въртящо се огледало, разположено в близост до източника на светлина.
3. Опитът на Пемаро трябва да се извърши със заснемане на интерференчната картина с кинокамера, която да фиксира както самата интерференчна картина, така и моментната скорост на отразяващата лента (6). Това е необходимо, за да се избегне каквато и да е субективност при провеждане на опита.
4. При необходимост мога да дам допълнителни информация и пояснения.
С уважение,
Инж. Петко Марков Петков (Пемаро)
Редактирано от _petkov_-126478 на 03.08.15 22:46.
|
ОПИТ НА ПЕМАРО -ПРОДЪЛЖЕНИЕ
ОПИТ НА ПЕМАРО -ПРОДЪЛЖЕНИЕ
