Аз не бих използувал "студената светлина" за обяснение на червеното отместване.

Ситуацията е проста. Имате атом, който излъчва на определена спектрална линия. Изследванията показват, че тази линия се запазва при широк клас въздействия върху атома - налягане, температура - като се променят само вторични параметри на тази линия - интензивност, ширина, форма, но честотата практически не мърда. Честотата е функция на конструкцията на атома, тя е продъкт на сили (ако мога така да се изразя) които са много по-мощни от подобни външни въздействия, и по тази причина влиянието на тези външни въздействия е пренебрежимо.

След излъчване на тази спектрална линия, тя може да мине през материя, която да забавя светлината. Нормално е, всяка материя забавя светлината - това се характеризира с коефициента на пречупване. НО, след като светлината излезе от тази област която я забавя, спектралните линии се връщат на мястото си. И тъй като ние сме в област, която практически не бави светлината, очакваме да наблюдаваме спектъра такъв, какъвто е излъчен. Освен ако няма доплеров ефект или гравитационно червено изместване.

Тази "студена светлина", за която говорите, е много специфична ситуация, която в свободно състояние във вселената не се среща. Получава се в лабораторни условия и то при доста фини настройки. Тя се основава на едно квантово понятие, инверсна населеност. Когато - с помоща на помощен лазер - една среда се доведе до състояние на инверсна населеност (а не всяка среда може, много е ограничен списъкът и условията, защото тази населеност трябва да има и много допълнителни качества, дълго време на живот и т.н.), тогава пробен светлинен лъч, попадайки в тази среда, може силно да намали скоростта си. Просто казано, такава среда може да симулира огромен коефициент на пречупване. Да не навлизам в подробности, но поуката е: първо, да се създаде такава "студена светлина" самопроизволно някъде във вселената е много малко вероятно, докато червеното отместване е правило, свъзано със закономерност с разстоянието, и второ, такава студена светлина не променя спектъра на светлината, която излезе от такава област (нещо повече, такава среда забавя само светлината с определена честота, пропускайки останлият спектър непокътнат). Тоест, дори всичкият звезден прахоляк да може да симулира състоянието, нужно за студената светлина (нещо на практика непостижимо, той просто разсейва, което е противоположен процес), то след като светлината излезе от прахоляка при нас, тя трябва да носи оригиналният, непроменен спектър. Единствената промяна в спектъра, предизвикана от такава среда, е добавяне или поглъщане на някои спектрални линии. И при преминаване през плазма (което е сравнително рядко) - да се получи уширяване на линиите и размазване на спектъра по посока непрекъснат спектър (главно поради еластичното взаимодействие на светлината и зарядите от плазмата). Но силните и характерни линии в спектъра (например натриевият дублет) дълго могат да се отделят, и по тях да се определи дали той е изместен (към червеното) или не.

По тази причина и ентропията няма да влияе на 'зачервяването' на светлината. Тя може да влияе - сигурно влияе - на интензивността и, поради увеличаването на разсейването. Но не влияе на спектъра.


"Не че вярвам на тая дивотия, но така изглежда
ТГВ :

Вселената се разширява. Да
Разширението се ускорява. Да
В бъдещ момент разширинието ще достигне почти до 300000 км/сек Да
Масата ще стане безкрайна гравитацията -също. Не
По силата на безкрайната гравитация Вселената ще си смачка пространството до такава степен че ще се се събере в една нулева прашинка, Вселената ще бъде отново в състоянието си преди големия взрив. Не
Поради огромния гравитационен сблъсък и колапс на Вселената и поради нулевата скорост на разширяването, тя отново избухва...... Божа работа"

Накратко коментирах верните или не твърдения според мен.
Разширението на вселената поражда хоризонт за наблюдателя. Колкото по-далечни са обектите, толкова по-бързо се отдалечават, и когато тази скорост надхеърли скоростта на светлината, те вече са невидими. И не само невидими - тяхно въздействие никога няма да достигне земята - то се движи със скоростта на светлината, а обекта се отдалечава по-бързо поради разширението. С времето, ускорявайки се разширението, този хоризонт ще се стеснява, и все повече обекти ще се оказват зад него. Нашата видима вселена ще обеднява на материя, ще става все по-тъмна вселената, и гравитацията и ще намалява (обектите са по-малко). В момента когато скоростта на разбягване достигне скоростта на светлината и за най-малките разстояния, на които може да има материални обекти - планковата дължина, вселената престава да съществува според смисъла на понятието, който влагаме сега. Ние достигаме до сингулярна точка, от която нататък нащите закони престават да работят, нашата физика престава да описва света (какво е тогава 'свят', също не е ясен термин). Общо взето този момент се нарича Голямото Пръсване (Пукване), и е противоположното състояние на Големият Взрив.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`